— Бога ми! — възкликнал кралят. — Много добре знам, че си прав. Но безкрайната обич, която изпитвам към теб и всички останали, ме тласка да говоря така и ако една такава постъпка беше възможна и подходяща, бих я сторил на драго сърце, защото заминаването им оттук ще ми тежи много на душата.
Така разговаряли помежду си, додето настъпил хубав светъл ден, слънчевите лъчи стопили нощната роса, голямата зала в двореца започнала да се изпълва с барони от всички краища на страната, а кралицата, която също била станала, влязла в стаята, където се намирал кралят, за да му каже:
— Господарю, рицарите стоят в очакване да ги поведеш за утринното богослужение.
Кралят станал и избърсал очите си, за да не узнаят хората от свитата, с които щял да се срещне, каква мъка е легнала на сърцето му, а монсеньор Говен наредил да му донесат доспехите. Ланселот побързал да стори същото и след като надянали цялото си въоръжение, оставяйки засега единствено щитовете си, двамата се явили в голямата зала, за да се присъединят към своите съратници, които също били в пълна готовност да се отправят на път. Озовали се веднъж в църквата, те, както си били в доспехите, изслушали богослужението, а после се върнали в двореца.
Всички бъдещи участници в Търсенето насядали един до друг, след което думата взел крал Бодемагю27:
— Господарю — рекъл той — понеже това начинание е обявено на всеослушание пред всички и не може да бъде изоставено, бих искал да донесат тук реликвите на светците. Така моите съратници ще положат клетва, каквато подобава да бъде произнесена при предприемането на подобно Търсене.
— Това и ще сторя, щом вие го желаете — отвърнал крал Артур. — То инак и не може да бъде.
Тогава прислужниците от замъка донесли реликвите на светците, върху които в кралския двор се полага клетва. Когато били положени пред централната трапеза, кралят се обърнал към монсеньор Говен с думите:
— Ти пръв отвори дума за това Търсене, хайде пристъпи сега и положи пръв клетвата, която трябва да повторят след теб всички участници в това начинание.
— Сеньор — обадил се крал Бодемагю, — ако Твоя милост ми позволи, пръв да положи клетва трябва не друг, а онзи, когото ще приемем за наш предводител и за старши на рицарите от Кръглата маса, и според мен това е монсеньор Галаад. Когато той се закълне, ние без никакви възражения ще повторим дума по дума неговата клетва, защото всичко трябва да премине именно по този начин.
Призовали Галаад. Той излязъл пред всички, коленичил пред реликвите на светците и се заклел като доблестен рицар, че ще участва в предприетото Търсене в продължение на една година и един ден, та дори, ако се налага, и по-дълго, и че няма да се завърне в двора, преди да е научил цялата истина за Светия Граал, стига да му бъде позволено да се добере до нея. След него същата клетва положил Ланселот, сетне монсеньор Говен, Персевал, Боорт, Лионел, подир тях — Елен льо Блан, накрая — всички сподвижници от Кръглата маса. А когато мъжете, обрекли се на участие в Търсенето, турили край на тази церемония, се оказало, че общият брой на рицарите, записали своите имена, бил сто и петдесет. Всички били толкова доблестни, че сред тях не се намерило името и на един-единствен страхливец.
Сетне похапнали малко, най-вече за да угодят на краля, който много държал на това, а с приключването на закуската надянали шлемовете на главите си. Тогава станало безпощадно ясно, че няма да останат нито час повече, и с плач и ридания си взели сбогом с кралицата, а когато осъзнала, че са с единия крак навън и не могат повече да отлагат, тя изпаднала в неописуема мъка и тъга, сякаш виждала всичките си приятели мъртви, и за да не забележат до каква степен е покрусена, се затворила в покоите си, хвърлила се на ложето и заплакала така неутешимо, че не съществувало из целия свят сърце, дотам закоравяло, щото при тази гледка да не изпита велико състрадание.
Когато вече бил напълно готов да се качи на коня, Ланселот си помислил какво страдание е причинил на своята господарка кралицата, и бил обзет от толкова голямо угризение, че едва ли имало на света човек, по-нажален от него. Воден от това си чувство, той се упътил към покоите, в които я видял да влиза, и отворил вратата, а тя, щом го забелязала в пълно бойно въоръжение на прага, тутакси избухнала в ридания:
27
Бодемагю — герой от Артуровското предание, крал на Гор, легендарно кралство на Острова (според някои изследователи — отражение на Отвъдния свят, в който душите отиват след смъртта). Известен главно като баща на рицаря Мелеаган, отвлякъл съпругата на Артур кралица Гениевра — събитие, представляващо сюжетния център на романа на Кретиен дьо Троа