Когато в манастира се разбрало, че се връщат, монасите наизлезли да ги посрещнат, свалили крал Бодемагю от коня, отнесли го в една стая и се заели да обработят раната му, която се оказала много тежка и обезпокоителна. Докато траело това, Галаад попитал един от братята, които се суетели над него:
— Как мислиш, ще успее ли да оздравее? Струва ми се, че би било много жалко, ако заради подобно приключение Бодемагю приключи земния си живот.
— Сеньор — отвърнал му монахът, — ще се спаси само ако на Бог така Му е угодно. Уверявам те обаче, че е много тежко ранен, ала, от друга страна, няма защо да го оплакваме кой знае колко, понеже му казахме ясно и разбрано, че ако посегне към този щит, ще го застигне нещастие, а той въпреки нашата забрана го грабна и отнесе, и това беше налудничава постъпка.
След като монасите положили всички възможни грижи за ранения, оръженосецът се обърнал към Галаад и в присъствието на всички му рекъл:
— Сеньор, Добрият рицар с белите доспехи, който нанесе тежката рана на крал Бодемагю, те поздравява, изпраща ти този щит и ти нарежда да го носиш оттук насетне в името на Господ Бог. Защото, както ми каза той, освен теб днес на света няма друг човек, комуто е дадено да го носи. Ето защо този рицар ме натовари с поръчението да го връча именно на теб. Ако пък искаш да узнаеш откъде произлизат великите премеждия, които толкова пъти са възниквали покрай него, можем да отидем двамата при него и той ще ни разкаже за всичко, защото такова бе обещанието му пред мен.
Като чули тази новина, братята склонили почтително глави пред Галаад и възкликнали, че трябва да е благословена съдбата, която го е довела в техния край. Защото сега вече са уверени, че с великите и опасни премеждия най-сетне ще бъде свършено. Ивен Копелето пък рекъл:
— Сеньор Галаад, преметни през врата си ремъка на този щит, който не е сътворен за друг освен за теб. С това ще се сбъдне и най-съкровеното ми желание, защото през живота си не съм мечтал така силно за нищо друго, както да се запозная с Добрия рицар, който ще стане притежател на този щит.
Галаад отвърнал, че ще вземе този щит, щом му е пратен свише. Ала преди това поискал да му донесат доспехите, което, разбира се, било сторено. След като се въоръжил и качил на коня, той преметнал през врата си ремъка на щита и преди да потегли на път, си взел сбогом с монасите. Ивен Копелето също се въоръжил, качил се на коня, нагласил и той своя щит, взел си сбогом с монасите и обявил, че ще бъде дружина на Галаад. Ала последният му отвърнал, че това не може да стане, защото ще отпътува оттук съвсем сам, ако не се брои оръженосецът му. Така двамата се разделили и всеки поел по своя път, който отвел Ивен в непозната за него гора.
На Галаад и младежа пък не се наложило да яздят дълго, за да се натъкнат на рицаря с белите доспехи, с когото момъкът вече се бил срещал. Като видял приближаващия се Галаад, той излязъл насреща му, поздравил го и получил от него ответния поздрав, отправен му по възможно най-любезния начин. Двамата се представили един на друг и подхванали разговор, по време на който Галаад рекъл:
— Сеньор, заради щита, който нося, са възникнали, доколкото съм чувал, не едно или две невероятни премеждия в тази страна. Затова бих искал да те помоля, в името на моето най-искрено преклонение към теб, да ми кажеш истината защо и как се е случило всичко това. Моля те, защото съм убеден, че ти я знаеш.
— Разбира се, сеньор — отвърнал му рицарят — ще ти я кажа на драго сърце, защото съм напълно запознат с истината по този въпрос, така че имай добрината да изслушаш моя разказ.
След което започнал по следния начин:
— И тъй, Галааде, изминали били четиридесет и две години след Страстите Христови, когато Йосиф Ариматейски — благородният рицар, който снел Господ Бог от Светия Кръст — напуснал Йерусалим заедно с голяма част от своя род и тръгнал да броди по света по заповед на Господ Бог, додето не стигнал до град Сараз, над който властвал сарацинския крал Евалаш. По онова време Евалаш водел война с един от своите братовчеди, богат и могъщ крал, чиито владения били в съседство с неговите. Името на този крал било Толомер. Евалаш тъкмо се бил приготвил да потегли на поход срещу Толомер, който искал да завладее кралството му, когато Йосафат, син на Йосиф, му казал, че ако тръгне на война така безразсъдно, както възнамерява, ще бъде разгромен и унизен от своя противник.