„И какво ме съветваш да направя в такъв случай?“ — попитал го Евалаш.
„Ще ти кажа, господарю“ — отвърнал Йосафат.
И тутакси започнал да излага пред него основите на новата вяра, откровенията на евангелията, истината за разпятието на Господ и за възкресението Му, след което наредил да донесат щит, върху който поставил кръст от фина коприна и рекъл:
„Кралю Евалаш, сега ще ти покажа с възможно най-голяма яснота как ще можеш да познаеш мощта и владичеството на Истинния Разпнат. Вярно е, че Толомер Скитника ще има власт над теб в продължение на три дни и три нощи, и ще те притиска до такава степен, че ще се озовеш в преддверието на смъртта. Ала точно когато вече ще си мислиш, че няма да можеш да й се изплъзнеш, открий знака на кръста и кажи:
«Господи Боже, на Чиято смърт свещения знак току-що открих, спаси ме от надвисналата гибел и ме отведи жив и здрав там, където ще мога да приема Твоята вяра и упованието в Теб!»“
Сетне кралят повел своята войска срещу Толомер и му се случило точно това, което Йосафат му бил предсказал. По време на битката се озовал в такава опасност, че вече виждал смъртта пред очите си, ала в този миг забелязал по средата на своя щит изображението на разпнат мъж, целия окървавен, досетил се да произнесе думите, на които Йосафат го бил научил, и благодарение на това спечелил и победата, и велика слава, изтръгнал се от ръцете на враговете си и надвил Толомер и неговите хора.
Още със завръщането си в Сараз той известил на всички свои поданици истината, която Йосафат му бил разкрил, и съумял да обясни толкова ясно същината на Разпнатия, че Насциен побързал да приеме кръщението. И ето ти чудо: докато извършвали кръщението и посвещението му във вярата, край тях минал човек с отсечена длан, която държал в здравата си ръка. Йосафат го повикал при себе си и човекът се приближил. А когато по негово настояване докоснал изобразения върху щита кръст, изведнъж отсечената длан се върнала на предишното си място и той се оказал излекуван. Случило се и друго чудо: кръстът, който се намирал върху щита, се откъснал оттам и се сраснал с ръката на изцеления, така че оттогава насетне никога не го видели отново върху щита. Ето как Евалаш приел кръщението и станал служител на Иисус, скътал в сърцето си безпределна обич и благоговение към Него, а щита съхранявал с най-голяма грижа и внимание.
След време Йосафат заедно с баща си отпътувал от Сараз, ала с пристигането си във Велика Британия се натъкнал на жесток и вероломен крал, който хвърлил и двамата в тъмницата, а наред с тях — и голяма част от християните. Новината за застигналата го участ се разнесла надалеч, защото по онова време нямало на света човек с по-голяма известност от него. Още щом достигнала до крал Мордрен, той веднага свикал своите васали и приближени, сред които бил и неговият шурей Насциен, и се отправил към Велика Британия срещу владетеля, държащ Йосафат като затворник, отнел му всички владения и покорил цялото население на страната, така че от този миг насетне светото християнство се разпростряло над тези земи. Победителите така се привързали към Йосафат, че изобщо не пожелали да напуснат страната, а останали с него и го следвали навсякъде, където отидел, а когато настъпило времето Йосафат да легне на предсмъртното си ложе и Евалаш научил, че е на прага да напусне този свят, той се явил пред него, заронил обилни сълзи и рекъл:
„Сеньор, ти ме напускаш и аз ще остана съвсем сам в тази страна, в която толкова години пребивавам от обич към теб, изоставил и кралство, и сладостта на родината си. В името на Господа Бога, след като ти предстои да напуснеш този свят, дай ми някакво свидетелство, което да ми служи за спомен след твоята смърт.“
„Сеньор — отвърнал му Йосафат, — ще ти дам каквото искаш.“
Сетне потънал в размисъл какво би могъл да му остави, и подир дълго мълчание промълвил:
„Кралю Евалаш, кажи на хората си да ми донесат онзи щит, който ти дадох, преди да се отправиш на битка с Толомер.“
Евалаш му отговорил, че желанието му веднага ще бъде изпълнено, защото оръжието му било под ръка: след сражението с Толомер той го носел със себе си навсякъде, където отидел, така че било много лесно да го донесат на Йосафат.
В мига, в който щитът бил поставен пред Йосафат, от носа му бликнала обилна струйка кръв, която не можела да бъде спряна. Тогава той грабнал щита и със собствената си кръв очертал върху него този кръст, който виждате сега. Така че знайте: това е именно онзи щит, за който ви бях говорил. А след като изобразил на повърхността му кървавия кръст, той рекъл: