„Ето този щит ти оставям за спомен. Няма да погледнеш към него, без да си припомниш за мен, защото си наясно, че този кръст е начертан с моята кръв. Знай, че докато съществува, той винаги ще бъде така свеж и яркочервен, както е сега пред очите ти. И няма така лесно да изчезне, защото никога никой, колкото и доблестен да е, не ще го окачи на врата си, без да се разкае впоследствие за това, додето най-сетне Добрият рицар Галаад, последният от рода на Насциен, не го отнесе със себе си. Ето защо никой не трябва да проявява чак такава дързост и да го окачва на рамото си — това ще е по силите само на оногова, за когото Бог го е предопределил. И още едно важно сравнение: както този щит е станал причина за чудеса, несравнимо по-големи от свързаните с всеки друг щит, така и този рицар ще извърши несравнимо по-велики подвизи и ще води далеч по-доблестен живот, отколкото може да се наблюдава при който и да е друг рицар.“
„Понеже нещата се развиха така — рекъл кралят, — че ще запазя прекрасен спомен за теб, кажи ми, моля те, къде да оставя щита? Защото бих искал да го положа на място, където Добрият рицар ще може да го открие.“
„Ще ти кажа какво трябва да сториш — отвърнал му Йосафат. — Където Насциен бъде погребан след смъртта му, там и ще сложите щита, защото Добрият рицар ще пристигне на това място на петия ден след като получи рицарското си звание.“
Всичко протече именно така, както го бил предсказал Йосафат, защото на петия ден, откакто бе посветен в рицарството, ти дойде в абатството, където Насциен спи вечен сън. Ето, разказах ти защо изпълнените с лудешка храброст рицари, които се опитаха да се сдобият с този щит, бяха сполетени от такива злощастни премеждия.
Щом приключил своя разказ, рицарят с белите доспехи изчезнал така безследно, че Галаад изобщо не разбрал нито какво е станало с него, нито в коя посока се е отдалечил. Тогава момъкът, който стоял недалеч и чул цялата история, скочил от своя кон и проснат в нозете на Галаад, му се примолил, облян в сълзи, в името на обичта към Оногова, Чийто знак носел върху своя щит, да му позволи да го следва като оръженосец и един ден да го посвети в рицарско звание.
— Приятелю — отвърнал му Галаад, — ако исках да имам дружина, нямаше в никакъв случай да ти откажа.
— Господарю, за Бога — отново се обърнал към него младежът, — моля те тогава да ме произведеш в рицарски сан и аз ти се заклевам, че, стига Бог да пожелае това, ще се покажа достоен за рицарството.
Галаад погледнал младежа, който ридаел безутешно, и, обзет от голямо състрадание, се съгласил да изпълни молбата му.
— Сеньор — радостно възкликнал момъкът, — върни се тогава в абатството, откъдето потеглихме, защото оттам ще мога да се сдобия с доспехи и кон. Пък и трябва на всяка цена да сториш това. Не само заради мен, но и заради едно явление, което съществува там и с което никой не може да се справи, но аз съм убеден, че точно ти ще го доведеш до добър край.
Галаад му отговорил, че на драго сърце ще се заеме с това и веднага поел към абатството. Когато го видели да се връща, монасите не съумели да сдържат голямата си радост и попитали оръженосеца защо рицарят се е завърнал обратно.
— За да ме произведе в рицарско звание — отвърнал той.
Монасите отново много се зарадвали, а Добрият рицар се поинтересувал къде е мястото на приключението, което го очаквало.
— Сеньор — обърнали се към него те, — знаеш ли за какво приключение става дума?
— Ни най-малко — отвърнал им той.
— Тогава знай, че става дума за гласа, който излиза от една гробница в нашето гробище и звучи така пронизително, че никой не може да го чуе, без да изгуби задълго всякаква телесна мощ.
— А знаете ли откъде излиза този глас?
— Не, не знаем, но сме сигурни, че не може да бъде на друг, освен на Дявола.
— В такъв случай ще трябва да дойдете с нас — заключил Галаад.
Както бил в пълно бойно въоръжение, но без шлем, монасите тутакси го повели към най-отдалечения край на манастирския двор, и с наближаването му един от братята казал:
— Сеньор, виждаш ли онова голямо дърво и онази гробница под него?
— Да — отвърнал рицарят.
— Тогава да ти кажа какво трябва да направиш. Иди до гробницата, повдигни плочата и ти казвам, че тогава ще видиш чудо невиждано.