Насочил се Галаад в посоката, която му показали, и чул глас, който надал толкова страховит вик, че предизвикал всеобщото смайване, тъй като всички можели да го чуят:
— Аааа! Галааде, служителю Иисусов, не се приближавай повече към мен, защото ще ме накараш да напусна мястото, на което живея вече толкова години!
Чувайки тези думи, Галаад изобщо не се трогнал, а пристъпил към гробницата и когато понечил да повдигне плочата откъм горната й част, от нея излязъл облак дим, сетне — пламък, а накрая — възможно най-противният силует с човешки облик. Рицарят побързал да се прекръсти, защото знаел, че това е Дяволът, и тогава се разнесъл глас, който му казал:
— Ах! Галааде, свето създание, виждам те обкръжен от толкова ангели, че моята власт не може повече да издържа на твоята мощ. Оставям ти това място!
Като чул това, Галаад се прекръстил и отправил благодарствени думи към Господ, след което повдигнал надгробната плоча и видял в гроба да лежи труп в пълно бойно въоръжение. До него имало меч и всичко необходимо за посвещаването на един мъж в рицарско звание. Виждайки всичко това, той повикал братята и им казал:
— Елате да видите какво намерих. Кажете ми какво да направя с него, ако изобщо трябва да върша още нещо.
Монасите се приближили и като съгледали проснатото в ямата тяло, му казали:
— Сеньор, няма нужда да правиш нищо повече от това, което си сторил досега, защото, както ни се струва, този труп не ще може никога да бъде изваден от гроба.
— А, не! Ще може! — разнесъл се гласът на възрастния монах, който разказал на Галаад какво приключение го очаква. — Трябва само трупът да бъде изваден от гробището и изхвърлен извън него, защото тази земя е благословена и осветена, и ничие тяло на лош и лъжовен християнин не трябва да се намира в нея.
Сетне наредил на манастирските прислужници да извадят трупа от ямата и да го изхвърлят извън гробището, което те и сторили. А Галаад казал на стареца:
— Сеньор, свърших ли всичко, което се искаше от мен, по време на това приключение?
— Да — бил отговорът, — защото гласът, който ни причини толкова много неприятности, никога повече няма да се чуе.
— А знаеш ли каква е причината да ви сполетят толкова много премеждия? — поинтересувал се рицарят.
— Разбира се, че знам, сеньор — отвърнал му старецът. — И на драго сърце ще ти разкажа всичко, а ти трябва добре да го знаеш, защото в него е скрит дълбок смисъл.
Тогава излезли от гробището и се върнали в абатството, а Галаад казал на своя оръженосец, че е необходимо да се отдаде на всенощно бдение в църквата, за да може той на сутринта, както повеляват правилата, да го посвети в рицарско звание. Момъкът му отвърнал, че друго и не би могъл да си пожелае. Сетне се приготвил според изискванията на благородническия орден на рицарите, в който толкова много желаел да влезе, а старецът отвел Галаад в една стая, помогнал му да свали доспехите и да се освободи от оръжията си, след което го поканил да седне на едно легло и му казал:
— Сеньор, само преди малко ти ме помоли да ти разкрия смисъла на това премеждие, което ти доведе до успешен край, и сега аз с удоволствие ще го сторя. В него имаше три неща, от които трябваше да се притесняваш: надгробната плоча, която изобщо не бе лека за вдигане, трупа на рицаря, който трябваше да бъде изхвърлен от гроба, и гласа, от който всеки от нас губеше и ума, и дума, тялото му се вцепеняваше, а крайниците му омекваха. Сега ще ти обясня смисъла на тези три неща: надгробната плоча, която покриваше трупа, символизира закоравялостта на този свят, която при идването на Господ на земята изглеждала в Неговите очи прекомерна, защото по онова време не съществувало нищо освен неумолимо коравосърдечие — нито синът обичал баща си, нито бащата — своя син, и това било причината Дяволът безпрепятствено да ги завлича в преизподнята.
Когато Небесният Отец видял, че на земята съществува толкова голяма безчовечност, че хората не се разпознават помежду си, не вярват нито един другиму, нито на словото, разпространявано от пророците, а точно обратното, възприемат всекидневно вярата във все нови и нови богове, Той, за да смекчи тази закоравялост и да омекоти и обнови сърцата на грешниците, изпратил на земята Своя Син, Който ги намерил дълбоко затънали в своята греховност. И когато слязъл на земята и ги заварил дотам закоравели в смъртен грях, че било по-лесно да смекчиш някакъв твърд предмет, отколкото сърцата им, Той изрекъл чрез устата на пророк Давид следните думи: „Аз съм сам чак до мига, в който ще премина в отвъдното“. Което всъщност означавало: „Отче, преди смъртта Ми ще си обърнал във вярата нищожна част от тези люде!“