Приликата с времето, когато Бог Отец изпратил на земята Своя Син, за да донесе избавление на Своя народ, днес отново е налице. Защото както нявга, при Неговото пришествие, грехът и лудостта изчезнали и истината се появила и разкрила пред людете, така днес Господ те е избрал сред всички останали рицари с намерението да те изпрати в чужди земи, за да прекрати гибелните премеждия и да разпространи знанието как са възникнали. Ето защо сме в правото си да сравняваме твоето идване с пришествието на Иисус не само поради приликите помежду им, но и поради възвишената им цел. И както пророците, живели далеч преди слизането на Иисус, оповестили бъдещото Му пришествие и предсказали, че Той ще избави хората от адските окови, така съвременните пророци известиха за твоето идване преди повече от двадесет години и всички до един казваха, че преди твоята поява премеждията в кралство Логрия не ще престанат, поради което и ние толкова дълго те очаквахме. Но сега, слава Богу, ти вече си тук.
— Кажи ми сега — рекъл Галаад — какво символизира трупът, защото по отношение на надгробната плоча ти успя прекрасно да ме осветлиш.
— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал старецът. — Трупът символизира народа, който пребивавал в закоравялост толкова дълго време, че всички били досущ като мъртъвци, заслепени от непомерния грях, в който живеели ден подир ден, ала с пришествието на Иисус заслепението им станало очевидно. И макар сред тях да пребивавал Царят на Царете и Спасителят на света, те Го обявили за грешник и решили, че е като тях самите, защото вярвали повече на Дявола, отколкото на Него, и по съвет на Сатаната, който всекидневно им припявал на ухо и бил обсебил сърцата им, предали плътта Му на смърт. Така те извършили всички онези мерзости, заради които Веспасиан изтребил и прокудил рода им веднага щом узнал истината от думите на пророка, когото те били предали, защото във всичките си действия се ръководели от Дявола и неговите съвети.
Сега сигурно се питаш как това събитие и неговата символика се съчетали в едно. Гробът означава коравосърдечието на евреите, а тялото олицетворява тях и потомците им, умрели до един заради смъртните си грехове. Гласът, който излизаше изпод надгробната плоча, символизира злокобните думи, произнесени от тях в разговора им с проконсула Пилат: „Нека вината за Неговата кръв тегне над нас и нашите деца!“28 Именно заради тези им думи те били унищожени: те и техните деца заедно с всичките им богатства.
Ето защо в настоящото премеждие ти можеш да видиш символа на Страстите Христови и голямата прилика с Неговото пришествие; впрочем и тук неведнъж се е случвало нещо подобно, защото когато бродещите рицари идваха по тези места и отиваха при гробницата, Дяволът, който ги разпознаваше като долни и недостойни грешници и виждаше, че са потънали в разкош и неправда, ги наплашваше до такава степен с ужасния си и страховит крясък, че те губеха цялата си телесна сила. И това изпитание нямаше никога да престане, тъй като грешниците винаги щяха да бъдат стъписвани, ако Бог не те бе изпратил тук, за да му туриш край. Още с появата ти Дяволът, който подуши, че си целомъдрен и чист от всякакъв грях, както никой друг човек на земята не може да бъде, не посмя да влезе в сблъсък с теб, а предпочете да си отиде, тъй като с твоето идване бе загубил всякаква власт. Ето така приключи премеждието, в което мнозина прочути рицари опитаха своите сили, и сега аз ти казах цялата истина по този въпрос.
На тези му думи Галаад отговорил, че в тази история е имало далеч по-голяма символика, отколкото си е мислел преди.
През тази нощ Галаад бил обгрижен от братята по възможно най-добрия начин. А на сутринта посветил младия си спътник в рицарско звание по обичая на тогавашното време. Като приключил цялата церемония, попитал го как се казва. Момъкът отвърнал, че името му е Мелиан и е син на датския крал.
— Драги приятелю — рекъл тогава Галаад, — след като вече си рицар, а и произлизаш от най-знатно потекло, каквото е кралското, старай се оттук насетне да носиш с достойнство титлата рицар, както и да опазиш ненакърнена честта на своето родословие, защото получи ли един кралски син рицарското звание, той трябва да изпъква с качествата си над всички останали рицари, както слънчевият лъч затъмнява блясъка на звездите.
Новопосветеният рицар му отвърнал, че с Божията воля ще пази непокътната честта на рицарския сан и няма да проявява мекушавост независимо от тежестта на изпитанията, които ще му се наложи да преодолява.
28
Срв. Робер дьо Борон,
— И на кого ще мога да се позова, ако моят господар ми поиска сметка? Защото не виждам защо този човек трябва да бъде осъден на смърт.
Тогава всички се провикнали в хор:
— Върху нас и нашите деца нека се стовари вината за Неговата кръв!“