— Мелиане, кой те подреди така? Мислиш ли, че ще оздравееш?
Като го разпознал, раненият възкликнал:
— Ха! Сеньор, за Бога, не ме оставяй да умра в тази гора! Отведи ме до някое абатство, където да получа последно причастие и да умра като добър християнин.
— Как така, Мелиане — стъписал се Галаад, — нима си ранен толкова тежко, че мислиш вече за своята смърт?
— Да! — отвърнал му той.
Галаад се почувствал съкрушен и го заразпитвал къде са хората, които са му сторили това. Тогава изпод дървесата изскочил рицарят, ранил така тежко Мелиан, и се обърнал към новодошлия:
— Сеньор рицарю, пази се от мен, защото ще ти причиня цялата злина, на която съм способен.
— Ха, сеньор! — обадил се от земята Мелиан. — Това е онзи, който ме уби. За бога, сеньор, пази се от него!
Галаад не му отвърнал и дума, ала се насочил към рицаря, който вече се носел в пълен галоп насреща му, и именно поради големия си устрем не съумял да уцели противника си. Галаад обаче го ударил с такава мощ, че копието му го пронизало в рамото, и рицарят се строполил на земята заедно с коня си, копието се строшило, а Галаад го ранил смъртоносно. Обръщайки се, той забелязал, че към него препуска друг рицар, който му извикал:
— Сеньор рицарю, остави коня за мен!
След което се втурнал срещу него, насочил копието си и го строшил о щита му, ала изобщо не могъл да го помръдне от седлото. Галаад обаче успял да отсече с меча си лявата му китка. Почувствал се тежко ранен, нападателят го ударил на бягство от страх да не бъде убит, а Галаад не се впуснал да го преследва, тъй като нямал намерение да му причинява повече зло, отколкото онзи вече бил претърпял, ала се върнал при Мелиан, без изобщо да поглежда към сразения рицар, и го попитал с какво желае да му помогне, защото е готов да направи за него всичко, което е по силите му.
— Сеньор, ако можех да понеса ездата, бих искал да ме сложиш пред себе си и да ме отведеш до най-близкото абатство, защото съм убеден, че добера ли се дотам, монасите ще положат всички усилия да ме изцерят.
Галаад отвърнал, че ще стори това на драго сърце.
— А няма ли да е по-добре — попитал го той — да изтръгна най-напред това желязо от тялото ти?
— Не, сеньор! — възкликнал раненият. — Няма да се реша на подобно нещо, преди да съм се изповядал, защото ми се струва, че щом изтеглят това острие от хълбока ми, аз тутакси ще умра. По-добре просто ме отведи там.
Тогава Галаад го повдигнал по най-грижовния начин, наместил го на коня пред себе си и го прегърнал, за да не падне, защото виждал, че е останал съвсем без сили. Пътували така известно време, додето не стигнали пред едно абатство. С озоваването си пред портите му те се заели да чукат и викат, и ето че местните братя, които били свети хора, побързали да им отворят, приели ги с голямо внимание и отнесли Мелиан в тиха стая. Той снел шлема си, след което ги помолил да му дадат причастие и то му било донесено. Веднага щом се изповядал, той като добър християнин отправил призив да му бъдат простени всички прегрешения, и след приемането на Тялото Христово, се обърнал към Галаад:
— Сега, когато съм се изповядал, можеш да се опиташ да извадиш това желязо от моето тяло.
Галаад хванал острието и го изтръгнал заедно с остатъка от дръжката. От непоносимата болка Мелиан изгубил свяст, а рицарят попитал монасите дали сред тях няма човек, който би могъл да се погрижи за раните.
— Да, сеньор, има такъв — отвърнали му те.
Сетне довели един възрастен монах, който навремето бил рицар, и му показали раната на Мелиан. Той я погледнал и рекъл, че само за един месец ще го изцери напълно.
При тази новина Галаад много се зарадвал, снел доспехите си и казал, че ще остане през този и следващия ден в абатството, за да се убеди, че Мелиан ще може да бъде излекуван.
Всъщност останал при монасите в продължение на три дни и попитал приятеля си как се чувства, а той му отвърнал, че е започнал да се поправя.
— Значи, утре ще мога да потегля оттук — заключил той.
Мелиан обаче с голяма болка в гласа му рекъл:
— Ха, монсеньор Галаад, нима ще ме оставиш тук? Та аз съм човекът, който най-много от всички на света копнея да пребивавам, стига това да е възможно, в твоята компания!
— Сеньор — отвърнал му Галаад — полза от мен тук няма да имаш никаква, а аз имам нужда не да си почивам, а да продължа търсенето на Светия Граал, което бе започнато благодарение на мен.