На сутринта, веднага след като изслушал утринното богослужение, той се въоръжил, взел си сбогом с Мелиан и препускал много дни, без да се натъкне на никакво приключение. Ала веднъж станало така, че напуснал дома на скромен феодал, без да се е явил на утринната меса, и през цялото време чувствал голямо притеснение, че този ден не е присъствал на богослужение, та когато пристигнал на едно място, където нямало жива душа, а всичко лежало в развалини, той коленичил и отправил молитва към Господ да му даде съвет как да постъпи. Едва приключил молитвата си, и дочул глас, който му казал:
— Слушай, рицарю, който търсиш приключения, върви право към Девичия замък и изкорени всички непристойни нрави, които царят в него.
Като чул това, Галаад отправил голяма благодарност към Господ за посланието, което му бил изпратил, тутакси скочил на коня и препуснал в указаната посока. Не след дълго забелязал далеч напред в насрещната долина един замък — и добре укрепен, и умело разположен, — край който течала голяма бурна река, наречена Саверна, свърнал натам и с приближаването си срещнал един бедно облечен много възрастен мъж, който го поздравил любезно, а Галаад му отвърнал по същия начин и го попитал как се нарича този замък.
— Сеньор — отвърнал му старецът, — нарича се Девичия замък. Това е едно прокълнато място и всички, които пребивават в него, са прокълнати, защото всякакво милосърдие е прогонено оттам и е заменено с жестокост.
— Но защо? — зачудил се Галаад.
— Защото — бил отговорът — там унижават всички онези, които минават край него. Затова и те съветвам да поемеш по обратния път, защото ако продължиш, както си тръгнал, не те чака нищо освен срам и позор.
— Нека Господ да те закриля, мъдри сеньор — казал тогава Галаад. — Ще се върна, макар и с голямо нежелание.
Сетне огледал въоръжението си, за да се убеди, че всичко е в ред. Когато се уверил, че нищо не му липсва, се устремил в галоп към замъка и по пътя си срещнал седем млади момичета, яздещи коне и разкошно облечени, които му казали:
— Сеньор рицарю, преминал си през границите на имението.
Той обаче им отвърнал, че никакви граници не ще го откажат да се добере до замъка. Сетне продължил напред, додето не срещнал един прислужник, който му съобщил, че господарите на замъка му забраняват да се приближава повече, преди да са узнали какви са желанията му.
— Желанието ми е едно-единствено — отговорил Галаад. — Да бъда посрещнат според обичаите на замъка.
— Със сигурност — рекъл тогава прислужникът — това е нещо, което не е много добре човек да си пожелае и ти ще видиш, че никой рицар не е в състояние да сложи край на тези обичаи. Но почакай ме тук и ще получиш онова, което търсиш.
— Върви тогава по най-бързия начин — подканил го Галаад, — защото имам друга работа, която не може да чака.
Прислужникът влязъл в замъка, откъдето не след дълго Галаад видял да излизат седмина рицари, които били братя и които се провикнали към него:
— Сеньор рицарю, защитавай се, защото не ти обещаваме нищо освен смърт.
— Как така? — удивил се той. — Нима искате да се биете седмина срещу един?
— Да — дружно му отговорили те. — Защото такъв е тукашният обичай.
Като чул това, Галаад пришпорил коня си с насочено напред копие и така блъснал първия, че го пратил на земята, та той насмалко да си счупи врата, а останалите го ударили заедно по щита, но изобщо не успели да го помръднат от седлото. При все това от силата на удара конят му от пълен галоп застинал намясто и малко останало да рухне на земята.
При сблъсъка всички копия на нападателите се изпочупили, Галаад повалил трима със своето, след което грабнал меча и се нахвърлил срещу останалите, както и те от своя страна — срещу него. Започнала люта и много опасна схватка, по време на която изпопадалите на земята се изправяли, за да яхнат конете си и да подновят битката с още по-голямо настървение от преди, ала най-добрият от всички рицари извършил такива подвизи, че ги накарал да побегнат, и ги подредил така с острия си меч, че доспехите им не били в състояние да попречат на кръвта да потече от изранените им тела.
Всички виждали, че той притежава изключителна сила и такава сръчност, че били убедени: не можело противникът им да е от този свят, понеже нямало на земята човек, който да понесе и половината от онова, на което го били подложили. Като виждали, че не могат да го помръднат от мястото му, а силите му са пак толкова, колкото са били в началото на битката, братята много се изплашили. И наистина, както свидетелства цялата история на Светия Граал, нямало случай, в който някой да бил видял Галаад изтощен и отпаднал от ратни подвизи.