Все в този дух битката продължила чак до следобед и седмината братя проявили голяма храброст, ала когато се стигнало до този час, те се почувствали толкова изтощени и пребити, че вече нямали сили да се защитават. Ала рицарят, който никога не сещал умора, продължавал да ги хвърля от конете. Като видели, че няма дълго да издържат така, те обърнали конете и потърсили спасение в бягството.
При тази гледка Галаад не тръгнал да ги преследва, а се упътил към подвижния мост, през който се влизало в замъка, и тогава насреща му излязъл възрастен мъж с бели коси, облечен в монашески одежди, който му донесъл ключовете на замъка и му ги предал с думите:
— Сеньор, вземи тези ключове и от днес нататък можеш да правиш с него и с всички негови обитатели каквото ти душа иска, защото ти извърши такива подвизи, че замъкът вече ти принадлежи.
Галаад взел ключовете и отворил портите. Още с влизането си вътре видял по улиците толкова много млади момичета, че изобщо не можел да установи броя им. Всички те в един глас се обърнали към него:
— Сеньор, добре си дошъл! Отдавна чакаме нашето избавление и благословен да е Господ, задето те е обикнал, защото инак никога нямаше да се отървем от този замък на мъките и страданията.
— Нека Господ ви благослови! — отвърнал им Галаад.
Тогава те повели коня му за юздата, съпроводили го до централната част на замъка и свалили почти насила доспехите му, макар той да повтарял, че все още не било време за пренощуване.
Една от госпожиците обаче възкликнала:
— Ха, сеньор, какво говориш? Та нали ако напуснеш прибързано това място, онези люде, които храбростта ти обърна в бягство, още тази нощ ще се върнат обратно и ще подновят ужасния обичай, който наложиха в този замък от толкова време. Така всичките ти усилия ще отидат на вятъра.
— Какво искате в такъв случай? — попитал ги той. — Кажете ми, за да знам. Готов съм да постъпя според вашите желания, стига да съм убеден, че ще доведат до нещо добро.
— Искаме — отвърнала му госпожицата — да събереш всички рицари и феодали от околността, защото те са получили във владение своите земи именно от този замък, и да ги накараш както тях, така и хората от цялата местност да се закълнат, че никога повече няма да съблюдават този обичай.
Той обещал, че така ще постъпи, и когато го отвели до централната сграда, той слязъл от коня, снел шлема си и се качил в голямата зала. Още с появата му от една стая в съседство излязла млада госпожица, която му поднесла рог от слонова кост с разкошна златна украса и го посрещнала с думите:
— Сеньор, колчем пожелаеш при теб да дойдат онези, които оттук насетне ще зависят от теб, надуй този рог, чийто звук може да бъде чут дори на десет левги околовръст.
Галаад отвърнал, че точно така и би трябвало да постъпи, а после го подал на един рицар, който стоял пред него. Той го огледал и го надул с такава сила, че звукът му можел да се чуе в цялата околност. Тогава Галаад и всички присъстващи седнали, а Добрият рицар се обърнал към стареца, който му бил предал ключовете, с въпроса дали е свещеник, и той му отговорил утвърдително.
— Кажи ми тогава — продължил Галаад — що за обичай е това и откъде са дошли всички тези пленени девойки.
— На драго сърце — отвърнал свещеникът. — Истината е, че изминаха седем години, откакто седмината рицари, които ти победи, дойдоха по волята на случая в този замък и бяха подслонени от херцог Линор — господаря на тази страна, който бе и най-достойният мъж от всички известни нам люде. След като се навечеряха, между седмината братя и херцога избухна свада заради една от дъщерите му, която братята искаха да обладаят насила. Разправията свърши с това, че херцогът, както и един от синовете му бяха убити, а девойката, заради която се разрази крамолата, бе задържана като затворничка. Извършили веднъж това злодеяние, братята сложиха ръка на цялото съкровище на замъка, наеха си рицари и войници и започнаха да воюват срещу хората от областта. След поредица от битки успяха да се наложат и получиха клетва за вярност от населението на страната.