Когато дъщерята на херцога видя всичко това, тя изпадна в пристъп на голям гняв и досущ като пророчица изрече следните думи:
„Сеньори, за нас няма особено значение това, че сте присвоили владението на замъка, защото както сте се сдобили с него заради една жена, така и ще го изгубите заради една девойка, и ще бъдете до един покорени от мощта на един-единствен рицар.“
Предсказанието силно разгневи седмината и те обявиха, че щом е така, до пристигането на въпросния рицар, от когото щели да бъдат победени, те ще задържат в плен всяка минаваща пред замъка девойка. Така и постъпваха чак до днес и поради това на крепостта й излезе името Девичия замък.
— А тази госпожица — попитал Галаад, — която била в основата на разпрата, тя още ли е тук?
— Не, сеньор — отвърнал старецът. — Тя си отиде, но една по-млада от нея госпожица все още е тук.
— И как се отнасяха с тези девойки? — продължил да разпитва Галаад.
— Наложи се да преживеят много злочестини, сеньор.
— Сега обаче са избавени от всичко това благодарение на Бог, Който пожела да стане така.
В деветия час29 замъкът започнал да се изпълва с хора, научили новината за новия му владетел. Устроили на Галаад голямо празненство като на свой сеньор, ала той веднага обявил, че предава на по-малката дъщеря на херцога владението върху замъка и всички зависими от него земи. Сетне направил необходимото всички рицари от страната да станат васали на госпожицата, и накарал цялото присъствие да се закълне, че никога повече няма да бъде възстановен предишният обичай. Накрая всички пленени девойки се разотишли по домовете си из своите краища.
Галаад прекарал остатъка от деня в замъка, където бил удостоен с възможно най-големите жестове на почит, а на сутринта пристигнала новината, че седмината братя били убити.
— И кой ги е убил? — поинтересувал се Галаад.
— Сеньор — отвърнал един млад момък, — станало е вчера, след битката с теб. Ето на онова хълмче се натъкнали на монсеньор Говен и брат му Гахериет30, както и на сеньор Ивен. И едните, и другите се втурнали в люта битка помежду си. Всичко завършило с пълен разгром на седмината братя.
Галаад бил много изненадан от подобно развитие на нещата, поискал да му донесат доспехите, след което се въоръжил и напуснал замъка. Местните хора го изпроводили далеч извън него, додето той не им наредил да се връщат, а после се впуснал по своя път и препуснал по него сам-самичък.
Ала сега разказът замълчава на неговите приключения и се обръща към тези на монсеньор Говен.
Монсеньор Говен
И тъй, преданието разказва, че след като се разделил със своите другари, монсеньор Говен препускал в продължение на няколко дни, без да се натъкне на никакво достойно за споменаване премеждие, додето не пристигнал в абатството, откъдето Галаад взел белия щит с пурпурния кръст и където му разказали за подвизите, които той бил извършил. Като изслушал цялата история, Говен попитал монасите в каква посока е отпътувал Галаад, и те му я показали. Тръгнал той по следите му и препускал, докато случаят не го отвел в абатството, където Мелиан лежал ранен.
Щом разпознал монсеньор Говен, последният му разказал за приключенията, преживени заедно с Галаад, който бил заминал същата сутрин.
— Бога ми! — възкликнал монсеньор Говен. — Може ли пък толкова да не ми върви! Сигурно съм най-нещастният рицар на света, след като вървя съвсем близо зад Галаад, а не мога да го достигна. Ако обаче Господ ми позволи да го намеря, ще направя така, че никога повече да не се разделя с него, стига той да цени моето присъствие толкова, колкото аз — неговото.
Един от местните братя чул това изказване на монсеньор Говен и се обърнал към него със следните думи:
— Наистина, сеньор, не е особено подходящо вие двамата да се подвизавате заедно. Защото ти си лош и вероломен служител на Господ, докато той е образцов рицар.
— Сеньор — отвърнал монсеньор Говен, — според това, което ми казваш, ми се струва, че ме познаваш добре.
— Познавам те много по-добре, отколкото ме познаваш ти и отколкото изобщо можеш да си представиш — потвърдил монахът.
— Драги сеньор — рекъл тогава монсеньор Говен — бъди така любезен да ми кажеш в какво се състои моята лошотия, заради която ми подхвърляш такива обвинения.
— Няма да ти кажа — отвърнал му другият, — но като му дойде времето, ще откриеш човека, който ще те осведоми.
30
Гахериет — четвъртият син на краля на Оркни Лот и дъщерята на Игерна Моргауза, брат на Говен и Гахерис, племенник на крал Артур и един от Рицарите на Кръглата маса.