Докато си говорели по този начин, в абатството влязъл един рицар в пълно бойно въоръжение, който слязъл от коня в двора, а братята притичали към него, за да вземат доспехите му и да го отведат тутакси в стаята, където се намирал монсеньор Говен. Като го видял, той разпознал в него своя брат Гахериет и се спуснал към него, изразявайки необикновената си радост, след което го попитал дали е здрав и читав, а брат му отвърнал:
— Да, слава Богу!
Говен и Гахериет прекарали тази нощ в абатството, обкръжени от грижите на местните братя, а на сутринта още на развиделяване отишли в пълно бойно снаряжение с изключение на шлемовете да изслушат богослужението в църквата. Сетне, напълно готови, яхнали конете и отпътували, препускайки до първия час на деня, когато забелязали пред себе си сеньор Ивен на своя кон, разпознали го по доспехите му и му викнали да спре. Чувайки своето име, Ивен останал намясто, защото по гласовете им разбрал кои са. Братята изразили голямата си радост и го попитали какво му се е случило, откакто се били разделили, на което Ивен отвърнал, че не е извършил нищо, защото не се е натъкнал на нито едно приключение, което да му достави удоволствие.
— Хайде тогава да се движим всички заедно — предложил Гахериет, — додето Бог ни изпрати подобаващо приключение.
Останалите се съгласили. Така тримата поели по пътя си и препускали, докато пристигнали в околностите на Девичия замък, и то именно в деня, в който той бил завладян от Галаад. Когато седмината братя видели тримата рицари, те се провикнали:
— Братя, напред срещу тези! Да ги убием намясто! Те са от онези, заради които се лишихме от всичките си богатства, странстващи рицари, търсещи приключения.
Сетне се устремили към тримата съратници, викайки им да се защитават, защото са дошли да намерят смъртта си. Като чули това, тримата обърнали конете и препуснали насреща им. Още при първия сблъсък трима от седмината братя паднали мъртви: всеки от рицарите Говен, Ивен и Гахериет убил по един от тях. Сетне извадили мечовете си и се впуснали срещу останалите четирима, които се защитавали, както можели, ала нямали голям успех, защото били капнали от умора. Наистина през този ден Галаад им бил устроил голяма битка, а и новите им противници, все храбри и отлични рицари, се нахвърлили така срещу тях, че ги избили за съвсем кратко време.
Като свършили това, те ги оставили който където бил паднал, и потеглили, накъдето ги водел късметът. Затова не се насочили към Девичия замък, а свърнали надясно и по този начин се разминали с Галаад. Привечер тримата се разделили и всеки поел по своя път.
Монсеньор Говен препускал, додето стигнал до усамотен малък дом. Стопанинът му в този миг се намирал в параклиса, където отслужвал вечерна литургия в чест на Богородица. Говен слязъл от коня, изслушал богослужението, а после в името на Дева Мария помолил за подслон, който на драго сърце му бил даден.
Вечерта божият човек попитал монсеньор Говен откъде е, и последният му казал кое как е и в какво Търсене бил тръгнал да участва. Като чул, че пред него се намира монсеньор Говен, отшелникът рекъл:
— Сеньор, ако нямаш нищо против, бих искал да науча имаш ли някакви затруднения.
Сетне заговорил за изповедта и му дал няколко прекрасни примера от евангелията, насърчавайки го да се изповяда пред него с утешението, че ще му даде, доколкото е възможно, правилните съвети.
— Сеньор — отвърнал му монсеньор Говен, — ако пожелаеш да чуеш какво ми бе казано онзи ден, ще ти разкажа за всичко, което се отнася до мен, защото ми изглеждаш наистина божи човек. Наясно съм, че си свещеник.
Светият човек му обещал, че ще му помогне във всичко, в каквото може. Тогава монсеньор Говен огледал внимателно мъжа, който му се сторил на достопочтена възраст и толкова благонравен, че му се приискало да му се изповяда. Така той му разказал онова, за което се чувствал най-виновен пред Господ Бог, и не забравил да му предаде думите, изречени от монаха в абатството.
А отшелникът пресметнал, че Говен не се бил изповядвал в продължение на цели четири години, и му казал:
— Сеньор, човекът с право те е нарекъл лош и вероломен служител на Господ, защото не си бил посветен в рицарско звание, за да бъдеш ратай на Дявола, а за да служиш на своя Спасител, да защитаваш Светата Църква и да възвръщаш на Бог съкровището, което Той ти е поверил за съхранение, сиреч твоята душа. Именно затова са те произвели в рицарски сан, а ти си използвал твърде зле новото си положение, защото във всичко си се проявил като прислужник на Дявола, изоставил си своя Създател и си се впуснал в порочен и недостоен живот, какъвто никой рицар не води.