Така Ланселот се озовал в Опустялата гора, натъжен и разгневен заради рицаря, когото бил изтървал.
— И сега какво ще правим? — попитал тогава той Персевал.
Последният му отговорил, че при тези обстоятелства няма представа какъв съвет би могъл да му даде, защото рицарят се носел с такава бързина, че нямало как да го настигнат.
— Освен това виждаш — продължил той, — че нощта ни изненада на място, от което не ще можем никога да излезем освен ако не ни избави някакво чудо. Мисля си, че е най-добре да се върнем обратно, защото ако се изгубим из тези дебри, ще ни трябва твърде много време, за да излезем на правия път. Ти постъпи както ти е угодно, но за мен по-уместно ще бъде да поемем назад, отколкото да продължаваме напред.
Ланселот обаче казал, че няма на драга воля да се откаже и да остане тук, а ще продължи да преследва рицаря с белия щит, защото никога няма да се примири, преди узнае кой е той.
— Можеш поне да изчакаш до разсъмване — предложил му Персевал. — Тогава и двамата ще можем да се впуснем в преследване на рицаря.
Ала Ланселот заявил, че в никакъв случай не е съгласен.
— Нека тогава Господ да ти е на помощ — рекъл му Персевал, — защото днес аз повече не ще мръдна оттук, а по-скоро ще се върна при отшелничката, която май каза, че го познава добре.
Ланселот
Така двамата спътника се разделили и Персевал се върнал при отшелничката, а Ланселот препуснал подир рицаря през гората, без да гледа нито пътища, нито пътеки, носейки се накъдето случаят го отведе, и ядосвайки се, че не вижда ни надалеч, ни наблизо, нито пък може да намери някакъв път в тъмната нощ. Въпреки всичко напреднал толкова, че по някое време забелязал каменен кръст, изправен в безлюдната местност на разклона между два пътя. Когато се приближил до него, той го огледал внимателно и върху мраморния му пиедестал като че ли забелязал някакви букви, ала било толкова тъмно, че не можел да прочете какво е написано.
Загледал се той по посока на кръста и видял зад него много стар параклис. Насочил се веднага натам, защото се надявал да намери някого в него, ала когато усетил, че се е озовал съвсем наблизо, слязъл и завързал коня за един дъб, снел ремъка на щита от врата си и го окачил на дървото, след което пристъпил до прага на параклиса, оказал се запуснат и порутен. Влязъл вътре, ала досами вратата се натъкнал на желязна решетка, чиито пръти били толкова нагъсто и така здраво свързани, че не било възможно да мине през тях. Започнал да разглежда преграденото от решетката пространство и видял олтар, украсен с разкошно копринено покривало и други предмети, пред който разпръсквал силна светлина голям сребърен свещник с шест горящи свещи на него. Като видял това, Ланселот бил обзет от голямо желание да проникне вътре, за да узнае кой обитава тъдява. Не можел да си представи, че в едно толкова затънтено място може да има такива прекрасни неща като тези, които стояли пред очите му.
Започнал тогава да оглежда решетката и като се убедил, че няма да може да влезе вътре, се почувствал толкова нещастен, че излязъл от параклиса и се упътил към мястото, където бил оставил коня си, повел го за юздата и го оставил да пасе на воля. Сетне откопчал каишката на шлема и го оставил пред себе си, снел и меча и си легнал върху щита пред кръста. Скоро умората надделяла и макар да не спирал и за миг да мисли за Добрия рицар с белия щит, потънал в дълбок сън.
Минало немалко време и той се събудил, за да види, че към него се движи носилка, закрепена върху два коня, а върху нея лежи болен рицар, стенещ с жалостив глас. Като се приближил до Ланселот, той се спрял, без да промълви и дума, защото мислел, че спи. Ланселот също не му казал нищо, тъй като бил в такова състояние, че не можел да говори и нито спял, нито бил буден, а се намирал в нещо като полусън. Сетне рицарят на носилката се спрял пред кръста и започнал гръмко да се жалва:
— О, Господи! Ще спре ли някога тези болка? О, Господи! Кога ще се появи свещеният съсъд, благодарение на който силата на тази болка най-после ще утихне? О, Господи! Имало ли е някога човек, който да е страдал така, както аз страдам, и то за едно толкова дребно прегрешение?