Дълго време се окайвал и оплаквал по този начин рицарят заради своите болки и страдания, а Ланселот дори не се помръднал, дори и една дума не проронил, защото бил като омагьосан, но въпреки това го виждал добре и чувал ясно воплите му. Дълго останал рицарят в това състояние. Изведнъж Ланселот забелязал, че откъм параклиса се носи сребърният свещник с дебелите восъчни свещи, който преди това бил видял пред олтара. Гледал Ланселот как скъпоценният предмет се приближава към кръста, но по никакъв начин не можел да види кой го носи.
Обзет от голямо удивление, той не след дълго съгледал по същия начин из въздуха да плава свещеният съсъд, който някога бил видял у богатия Крал Рибар и който назовавали Свещения Граал. Щом го съзрял да се приближава, болният рицар паднал от носилката на земята, разпрострял молитвено ръце и се провикнал:
— Боже Господи, Ти, Който с помощта на този свещен съсъд, чудодейно появил се пред мен, си вършил толкова велики чудеса в тази страна, а и в много други, Отче, хвърли към мен милостивия Си поглед и направи така, че болките, които ме разяждат, да бъдат бързо уталожени, та да мога и аз да се включа в Търсенето, което другите благочестиви рицари предприеха.
После, влачейки се само с помощта на ръцете си, той се добрал до пиедестала, върху който стояла масата, а върху нея — свещеният съсъд, заловил се за него с двете си ръце и се повдигнал, колкото му стигнали силите, за да целуне сребърната маса и да я обгърне с поглед. Щом сторил това, той почувствал как всичките болки напускат тялото му, надал страхотен вик и казал:
— О, Господи! Та аз съм изцелен!
И не след дълго заспал. Съсъдът постоял на това място още известно време, сетне свещникът потеглил обратно към параклиса, последван и от самия съсъд, без Ланселот да съумее — нито на идване, нито на връщане — да разбере кой всъщност го носи. Станало така, че било поради преумората от положените през деня усилия, било поради тежестта на греховете, с които бил обременен, било поради голямата изненада при появата на Светия Граал той изобщо не се помръднал, нито дал знак, че е впечатлен от случващото се. Тази му постъпка станала причина мнозина да го посрамят при различни обстоятелства по време на Търсенето и да претърпи не една или две несполуки.
Когато Светият Граал се отдалечил от кръста и влязъл в параклиса, рицарят се надигнал от носилката здрав и читав и целунал кръста. Веднага след това се появил оръженосец, който му донесъл много красиви и скъпи доспехи, и обръщайки се към него, го попитал как се чувства.
— Бога ми — отвърнал той, — отлично, и то изцяло благодарение на Господ, защото бях излекуван на мига, в който Светият Граал дойде да ме посети. Но аз не мога да се начудя как този рицар, който спи ей там, така и не се събуди при явлението на светия съсъд.
— За Бога — добавил оръженосецът, — той несъмнено е извършил голям грях, за който не е пожелал да се изповяда и за който носи такава вина пред Господ, че Той не е пожелал спящият да види това великолепно чудо.
— Сигурно е така — заключил рицарят. — Но както и да стоят нещата, този човек е голям нещастник, макар да си мисля, че е един от рицарите на Кръглата маса, които предприеха Търсенето на Светия Граал.
— Сеньор — обадил се отново оръженосецът, — донесох ти доспехите. Вземи ги, когато решиш.
Рицарят му отвърнал, че няма нужда от нищо друго, и тръгнал да се въоръжава, надявайки ризницата и железните си набедреници. Оръженосецът се приближил до Ланселот и му взел не само меча, но също и шлема, после се отправил към коня му, оседлал го и го обуздал. Щом го подготвил за езда, той се обърнал към господаря си:
— Сеньор, качвай се! Струва ми се, че успяхме да намерим отличен кон. Със сигурност не съм ти дал нищо, което не ще бъде употребено с по-голяма полза, ако е в твоите ръце, отколкото у този калпав рицар, който се търкаля тук.
Междувременно изгряла месечината — великолепна и ясна, — защото полунощ вече била отминала, и рицарят попитал оръженосеца си как е разбрал, че мечът е толкова забележителен, а той му отвърнал, че го оценил по красотата му и за да го разгледа, го бил извадил от ножницата. Намерил го толкова хубав, че направо закопнял да го вземе.
След като приключил с приготовленията и яхнал коня на Ланселот, рицарят протегнал ръка към параклиса и се заклел, че ако Божията помощ не го изостави, той никога няма да спре скитанията си, додето не узнае как става така, че Светият Граал се появява на толкова много места в кралство Логрия, от кого и с каква цел е бил донесен в Англия, стига, разбира се, някой друг да не научи тези истини преди него.