— Бога ми — рекъл тогава оръженосецът, — ти изрече хубави думи. Дано Бог ти позволи да излезеш с чест и с душевно спасение от това Търсене, защото няма съмнение, че не можеш да го водиш прекалено дълго, без да се изложиш на смъртна опасност.
— Ако умра — отвърнал му рицарят, — това ще ми донесе по-скоро чест и слава, отколкото позор, защото от това Търсене не бива да страни никой доблестен мъж, независимо какво го очаква — живот или смърт.
Сетне, придружен от своя оръженосец, се отдалечил от кръста, отнасяйки със себе си оръжията на Ланселот, и препуснал накъдето го водел късметът му. Като се отдалечил на около половин левга и дори повече, Ланселот най-сетне, събуден от своята полудрямка, се надигнал, питайки се видяното сън ли е било, или истина, защото нямал представа дали е видял Светия Граал наяве, или просто го е сънувал. Изправил се тогава и забелязал свещника пред олтара, но не видял онова, което би искал да види, сиреч Светия Граал: за него копнеел той да научи по някакъв начин пълната истина.
Дълго гледал Ланселот през решетките с надеждата да зърне поне част от предмета, който жадувал да види най-много, додето не се разнесъл глас, който му казал:
— Ланселоте, човеко по-твърд от камък, по-неотстъпчив от дърво, по-гол и обран от смоковница! Откъде намери дързост да нахлуеш там, където пребиваваше Светият Граал? Върви си оттук, защото това място вече е осквернено от твоето присъствие!
Като чул тези думи, Ланселот се почувствал толкова потиснат, че не знаел какво да стори. Напуснал тутакси с натъжено сърце и сълзи в очите това място, проклинайки часа, в който се бил родил. Разбирал, че е стигнал до мига, в който щял да изгуби честта си завинаги, понеже бил пропуснал да узнае истината за Светия Граал. Ала не можел да забрави трите думи, с които бил наречен, и нямало да ги забрави до края на живота си. Невъзможно било и да намери покоя си, преди да узнае защо бил назован по този начин.
Когато стигнал до кръста, той не намерил там нито шлема, нито меча, нито коня си. В същия миг осъзнал, че видяното е било истина, а не сън, и тогава се почувствал на дъното на нещастието и през гръмки вопли и стенания рекъл:
— О, Господи! Сега изпъкват със страшна сила моите грехове и жалкият ми живот, сега виждам с пределна яснота, че повече от всичко друго ме е провалила моята слабост, защото точно когато ми бе предоставена възможността да се поправя, аз бях погубен от Дявола. Той до такава степен ме бе ослепил, че не съумях да провидя нищо, което да иде и да принадлежи на Бог. Да, нищо чудно, че очите ми бяха замъглени, защото откакто съм произведен в рицарски сан, не е имало и час, в който да не съм бил покрит от мрака и смъртните грехове, и да не съм пребивавал в разкоша и низостта на този свят повече, отколкото всеки друг грешник.
Така Ланселот си тръгнал, обсипвайки се с укори и пребивавайки в голяма мъка и тъга. Настъпил ясен и хубав ден, птичките започнали да пеят сред дървесата, а слънчевите лъчи — да проблясват между клоните и листата. Като видял хубавото време и чул трелите, на които толкова често се бил наслаждавал, Ланселот се почувствал напълно ограбен, лишен и от оръжията, и от коня си, и разбрал, че Господ силно му се е разгневил. Затова си помислил, че никога повече не ще открие нещо, което да му върне радостта. Провалил се бил точно там, където мислел, че ще намери щастието и всички земни почести, сиреч в приключенията, свързани със Светия Граал.
Това силно го измъчвало и след като дълго се жалвал, терзал и окайвал мизерната си участ, той се отдалечил от кръста и тръгнал през гората без шлем, без меч и без щит. Ала не се върнал при параклиса, където чул трите чудодейни думи, а поел по една пътека и към първия час на деня стигнал до някакъв хълм, на който се намирала самотна къщичка, обитавана от отшелник, който тъкмо се канел да започне утринната служба, облечен в одеждите на Светата Църква. Ланселот го последвал в параклиса, унил и умислен, отчаян като никой друг на света.
Коленичил той пред клироса и започнал да се бие в гърдите, молейки Господ Бог да му прости за лошите дела, които бил извършил на този свят. После изслушал месата, която отслужили отшелникът и неговият помощник. Когато църквата пуснала, а божият служител снел църковните одежди, Ланселот го повикал, дръпнал го настрана и в името на Господ му се примолил да му даде съвет какво да прави. Човекът го попитал откъде идва, и той му отвърнал, че е от двора на крал Артур и е един от рицарите на Кръглата маса. Тогава светият мъж отново го попитал: