— За какво искаш да ти дам съвет? За изповед ли?
— Да, сеньор! — отговорил Ланселот.
— Изповедта е в името на Господ Бог — осведомил го свещеникът.
Сетне го отвел пред олтара, двамата седнали и тогава го попитал как се казва, а той му отвърнал, че името му е Ланселот от Лак и че е син на крал Бан от Беноик32. Когато чул, че пред него се намира Ланселот от Лак — човекът, за когото се говорели най-добри неща в целия свят, — божият човек бил крайно удивен от това, че го намира в такава скръб и терзания, и му казал:
— Сеньор, дължиш на Господ голяма отплата, задето те е създал толкова красив и доблестен, че не познаваме на света друг рицар, който да ти е съперник по хубост и мъжество. Той те е дарил и с ум, и с памет, и затова е редно да ги използваш така добре, че обичта Му да остане непокътната в теб, а Дяволът да не се възползва от щедрите дарове, с които си надарен. Служи Му с цялата ревност и сила, на които си способен, изпълнявай заръките Му, не използвай дарованията си, за да прислужваш на Неговия смъртен неприятел Дявола, защото ако е бил по-щедър към теб, отколкото към другиго, и сега трябва да те загуби, Той няма кого да упрекне за това освен теб. Недей да приличаш на онзи негоден служител, за когото Той говори в евангелието и за когото един от евангелистите споменава. Става дума за един богаташ, който раздал голяма част от златото си на трима свои служители: на единия дал един безант33, на другия — два, а на третия — пет.
Онзи, на когото дал петте безанта, ги увеличил по такъв начин, че когато се явил пред своя господар, за да му даде отчет за своите печалби, казал: „Сеньор, ти ми даде пет безанта, ето ги тук, а с тях — и другите пет, които успях да спечеля.“ Като чул тези думи, господарят му рекъл: „Излез напред, добри ми и верни служителю, приемам те сред членовете на моя дом.“
Сетне на свой ред дошъл другият, който върнал на своя господар дадените му два безанта с думите, че е спечелил още два, а той му отвърнал по същия начин, както и на първия си служител. Накрая се изяснило, че онзи, който бил получил само един безант, го бил закопал в земята. Затова се държал настрана от господаря си и не смеел да се приближи34. Той бил лошият служител, вероломен симонианец35, лицемерник по душа. В нея синът на Светия Дух никога не бил прониквал и поради това никога не била стопляна от любовта на Господ Бог, Който поема в Своите прегръдки всеки, комуто е известил Светото Слово. Защото, както се казва в Светото писание: „Не запалва другите онзи, който сам не гори“, сиреч ако огънят на Светия Дух не възпламенява онзи, който възвестява словото на Евангелията, никога слушащият го няма да се възпламени, нито ще се стопли душевно. Казах ти тези думи заради щедрите дарове, с които Господ те е отрупал, защото виждам, че те е създал по-красив от всеки друг, а и по-добър — поне така ми се струва, съдейки по някои външни белези.
Но ако използваш дарованията, които ти е дал, за да се превърнеш в Негов неприятел, знай, че само за един миг Той ще те унищожи, ако междувременно не Го помолиш за прошка чрез искрена изповед, сърдечно покаяние и обръщане към праведен живот. Казвам ти убедено, че ако Го помолиш по този начин за прошка, Той е толкова добросърдечен и толкова обича истинското покаяние на грешника пред осъждането и наказанието му, че ще те въздигне по-силен и по-жизнен, отколкото си бил досега.
— Сеньор — отвърнал Ланселот, — притчата за тримата служители, получили сребърниците, която ти току-що ми разказа, ме обезсърчава повече от всичко друго, защото знам, че Иисус ме е дарил още от детство с цялата благодат, която човек може да получи. Понеже ми е въздал с такава щедрост, а аз съм Му се отблагодарил с такава пошлост за всичко, съзнавам, че ще бъда съден като негодния служител, закопал монетата в земята, защото през целия си живот съм бил в служба на Дявола и поради своята греховност съм воювал с Бог. Затова и съм се изгубил по пътя, който хората отначало намират за широк и меденосладък, сиреч по пътя на греха. Дяволът ми е показал мекотата и сладостта, ала не ми е показал несекващите мъки за оногова, който поеме по този път.
Като чул тези думи, божият човек се разплакал и рекъл на Ланселот:
— Сеньор, знам, че никой не пребивава в този път, за който споменаваш, без да го постигне вечна смърт. Ала както виждаш понякога, че човек понякога свръща от пътя, когато заспи, а се връща на него, щом се събуди, по същия начин става и с грешника, който заспива в смъртния грях и кривва от правия път, но се завръща при своя Създател и се стреми да достигне Господ във висините, Който не спира да му вика: „Аз съм вярата и истината, и пътят, и животът!“
32
Крал Бан от Беноик е персонаж от Артуровския цикъл. Съпруг на кралица Илейн (Елена), баща на Ланселот и Хектор от Мар, дядо на Галаад и брат на крал Боорт. Крал на Армориканска Британия (п-в Бретан) със столица Треб. Замъкът му бил разположен сред блато, смятано за непристъпно, но крал Клодас от Пустата земя (предп. областта около устието на Лоара) успял да го превземе и опожари. Бан от Беноик, съсипан от поражението, умрял, оставяйки съпругата и сина си Ланселот на брега на езерото. Над тях се смилила феята Вивиан, която потопила детето в езерото, за да го отгледа на сигурно място в своя митичен кристален дворец. Войната между Бан и Клодас символизира борбата на бретонците срещу франките.
33
Безант (визант) — основната монетна платежна единица във Византия, наследена от Римската империя, когато била наричана „солид“. Гръцкото название на византийския солид било номизма (nómisma), а в Европа най-често се използвал терминът
35
Последовател на учението на Симон Магьосника, а по-късно нарицателно за човек, който купува църковни длъжности, смятайки, че Божието благоволение също може да се купува.