Тогава той се огледал и забелязал един кръст, на който бил отпечатан образът на истинния Кръст, показал го на Ланселот и му казал:
— Сеньор, виждаш ли този кръст?
— Да — отвърнал му той.
— Тогава чуй истината — рекъл божият човек. — Този образ е разпрострял ръце, като да прегърне всекиго. По същия начин и Господ Бог е разтворил прегръдките Си, за да приеме в тях всеки грешник — и теб, и всички останали, които се обръщат към него. И непрекъснато вика към тях: „Елате! Елате!“ Понеже е толкова добросърдечен, че винаги е готов да прислони при Себе Си всички мъже и жени, завърнали се при Него, Той не ще те отблъсне, ако Му се представиш по начина, за който ти споменах: с истинна изповед на уста, с покаяние в сърцето, с надежда да започнеш праведен живот. Открий Му още сега, тук, на висок глас пред мен, какви са твоите намерения и аз ще се постарая, доколкото е в моята власт, да ти помогна и да ти дам най-добрите съвети, на които съм способен.
Ланселот се замислил за миг. Никога дотогава и през ум не му било минавало да разкрие любовната си връзка с кралицата, а бил убеден, че докато е жив, стига да не бъде принуден от някакво съдбоносно обстоятелство, никога и дума няма да каже за нея. След като пуснал въздишка, идеща от дълбините на сърцето му, той изпаднал в такова вцепенение, че не можел да произнесе и звук. Макар че бил изпълнен с желание да говори, той така и не се осмелявал да промълви и думичка, държейки се по-скоро като страхливец, отколкото като храбрец. Ала въпреки всичко божият човек го насърчил да си признае своя грях и да се отърве от него, защото инак, ако не изпълнел наставленията му, щял да се покрие с позор. Обещал му вечен живот, ако изповяда прегрешението си, и вечен ад, ако го скрие. Залял го с такъв поток красиви думи и светли примери, че Ланселот в края на краищата проговорил.
— Сеньор — рекъл той, — истината е, че съм мъртъв от сторените грехове заради една дама, която съм обичал през целия си живот, и тя е кралица Гениевра, съпругата на крал Артур. Именно тя ми даде в изобилие и злато, и сребро, и всевъзможни богати дарове, които аз неведнъж съм раздавал на бедните рицари. Тя беше онази, която ме въведе във великолепието на разкоша и ме издигна на това високо място, където се намирам сега, от любов към нея извърших великите подвизи, за които говори целият свят, не друг, а именно тя ме извади от бедността и ме обсипа с богатства, извлече ме от нещастието и ме отрупа с всички земни блаженства. Ала аз знам, че заради греха, който е свързан с нея, Господ Бог силно се е разгневил срещу мен: снощи Той много ясно ми го показа.
Сетне му разказал как бил видял Светия Граал и как не бил в състояние да стори и най-малкото движение към него, за да изрази било почитта си към него, било любовта си към Господ Бог. А след като разказал на божия човек всичко за живота си и за положението, в което бил изпаднал, той му се примолил ради Бога да му помогне със съвет.
— Убеден съм, сеньор — рекъл отшелникът, — че никакъв съвет не ще ти бъде от полза, ако не докажеш на Бог, че никога не ще изпаднеш повторно в подобен грях. Но ако пожелаеш да се изтръгнеш изцяло от това грехопадение, ако поискаш на висок глас милост и се покаеш от дън-душа, аз все още мисля, че Господ Бог ще те приеме сред своето воинство и ще ти помогне да отвориш небесните порти, отвъд които на влизащите е отреден вечен живот. В положението обаче, в което се намираш сега, едва ли бих могъл да те посъветвам за каквото и да било. Защото това ще рече, че съм постъпил като онзи, който издига мощна висока кула върху негодни основи и, изгубил много време в зидане и градеж, неминуемо стига дотам да види как всичко съградено за един миг рухва долу. По същия начин ще бъде изгубено и всяко усилие на Господ Бог спрямо теб, ако не откликнеш насреща му с цялото си сърце и не заживееш по Неговите повели — то ще бъде като семето, хвърлено върху скала, което птиците изкълвават и разпиляват, и което не ражда никакъв плод.
— Сеньор — възкликнал Ланселот, — ще изпълня всичко, каквото ми казваш, стига Бог да ми даде още живот!
— В такъв случай искам от теб — започнал божият човек — да ми обещаеш, че никога повече не ще пренебрегнеш волята на нашия Създател, изпадайки в смъртен грях с кралицата или друга дама. Или пък в нещо друго, което би предизвикало Неговия гняв.