„Не можем ли да извлечем вода от тази скала?“
Тутакси вода избликнала от скалата, и то в такова изобилие, че целият народ имал достатъчно за пиене37. Така ропотът им бил усмирен, а жаждата им — утолена. Затова и може да кажем, че е имало случай, в който от камък е била породена мекота. Ала от теб мекота не е произлязла нито веднъж и това трябва да ти казва ясно защо си по-твърд и от камък.
— Сеньор — промълвил Ланселот, — кажи ми сега защо ми бе казано, че съм по-неотстъпчив от дърво.
— Ще ти кажа — отвърнал му отшелникът. — Ти само ме слушай. Вече, струва ми се, ти показах, че душата ти е само една закоравяла вкаменелост. А там, където се е загнездила подобна жестокост, не може да съществува каквато и да било мекота или милост. Затова и не бива да мислим, че в нея пребивава нещо друго освен горест. Горестта у теб е толкова голяма, колкото би трябвало да бъде мекотата. Затова и си подобен на мъртво прогнило дърво, в което няма и капка милосърдие, а само безчувствие.
И тъй, обясних ти защо си по-твърд от камък и по-неотстъпчив от дърво. Остана да разтълкуваме и третата част — защо си по-гол и обран от смоковница. Смоковницата, за която става дума тук, е спомената в евангелието38 на онова място, където се говори за Цветница — деня, в който Господ Бог влязъл, яздейки магарица, в Йерусалим, а децата на евреите го посрещнали със сладкогласните песни, които Светата Църква възпоменава всяка година на този пролетен ден.
Именно на Цветница нашият Върховен Бог, Върховният ни Господар и Върховен Пророк проповядвал в Йерусалим пред люде, в които се била загнездила цялата жестокост, и след като се трудил така през целия ден и привечер най-сетне привършил своите слова, в града не се намерил дори един човек, който да Го прислони в своя дом. Затова и напуснал града. А като излязъл, натъкнал се на една смоковница, която била хубава, с бухнали клони и листа. Плод обаче на тях нямало. Приближил се тогава Господ до дървото. Като го видял такова, заговорил, изпълнен с гняв, и го проклел, задето било безплодно.
Ето какво се случило на смоковницата, която растяла извън Йерусалим. Помисли сега дали самият ти не би могъл да бъдеш оприличен на нея и дали не си също толкова гол и безплоден, колкото е била тя. Когато се приближил до дървото, Господ Бог видял, че по него има достатъчно листа, от които можел да си накъса, стига да поиска. Ала когато Светият Граал се появил в параклиса, където си го намерил, ти си изглеждал тъй гол и обран, че той не открил в теб нито добра помисъл, нито добра воля — пред него стоял един негоден, недостоен и омърсен от разкоша човек, напълно лишен от листа и цветове, сиреч от каквито и да било добри желания и дела. Ето защо впоследствие са ти били казани думите, които ти повтори пред мен:
„Ланселоте, човеко по-твърд от камък, по-неотстъпчив от дърво, по-гол и обран от смоковница, върви си веднага оттук!“
— Няма съмнение, сеньор — промълвил Ланселот, — че ти ми разказа и обясни с пределна яснота защо с право съм бил наречен камък, дърво и смоковница. Наистина всички неща, които спомена, пребивават вътре в мен. Ала понеже според твоите думи все още не съм отишъл толкова далеч, че да не мога да се върна обратно, ако реша да се предпазя от ново грехопадение, то обещавам първо на Господ Бог, а сетне и на теб, че никога повече няма да се върна към живота, който тъй дълго съм водил до днес, а ще го поддържам непорочен и ще пазя тялото си колкото се може по-чисто. Що се отнася до званието ми на рицар и занаята ми на воин, все още не бих могъл да се откажа от тях — поне докато съм здрав и читав, какъвто съм сега.
Като чул тези думи, божият човек безкрайно се зарадвал и рекъл на Ланселот:
— Ако решиш да се откажеш от грехопадението с кралицата, уверявам те, че Господ Бог ще те обикне отново, ще ти изпрати помощ, ще те обсипе с милостта Си и ще ти даде сили да доведеш до успешен край много свои начинания, които сега не можеш да изпълниш поради затъването си в греха.
— Сеньор — възкликнал Ланселот, — отказвам се напълно и никога повече няма да изпадна в грях нито с кралицата, нито с друга жена.
Като чул тези думи, отшелникът му наложил такова наказание, каквото смятал, че ще може да понесе, след което опростил греховете му, благословил го и го помолил да остане през този ден при него, а Ланселот му отвърнал, че непременно ще изпълни волята му, защото на всичко отгоре няма кон, на който да отпътува, нито щит, нито копие, нито меч.