— Ще ти набавя необходимото — успокоил го отшелникът — още преди да е изтекъл утрешният ден. Недалеч оттук живее мой брат рицар, който веднага щом го помоля, ще ми изпрати и кон, и доспехи, и всичко, от което имаш нужда.
Тогава Ланселот рекъл, че на драго сърце ще остане дотогава, а думите му много зарадвали божия човек.
Така Ланселот останал при отшелника, който го насърчавал да спазва добро поведение и му дал толкова добри съвети, че в края на краищата Ланселот горчиво се покаял за целия си предишен живот, защото виждал, че ако бил умрял през някоя от тези години, то неминуемо щял да изгуби душата си, а ако по случайност бил ранен, тялото му щяло да бъде изложено на голяма опасност. Покаял се, защото си дал сметка за лудата си любов към кралицата, а и за това, че покрай нея си бил изгубил много ценно време. Затова порицал и посрамил сам себе си, след което си обещал от все сърце, че никога повече няма да изпада в подобна страст.
Ала тук разказът спира да говори за него и се връща към Персевал.
Персевал
И тъй, разказът гласи, че след като се разделил с Ланселот, Персевал се върнал при отшелничката, защото се надявал да научи от нея нещо повече за рицаря, който бил успял да се изплъзне от него и Ланселот. Потегляйки обаче назад, той така и не съумял да открие никаква пътека, която да го отведе до мястото, където тя живеела. Въпреки всичко продължил да препуска, смятайки, че е избрал възможно най-вярната посока, и когато стигнал до параклиса, почукал на малкото прозорче на отшелничката, която, понеже не си била легнала да спи, веднага го отворила, надникнала през него, доколкото й позволявала рамката, и го попитала кой е. Той й отвърнал, че е от двора на крал Артур и че името му е Персевал Уелсеца.
Като чула името му, тя много се зарадвала, защото като свой племенник го обичала с цялата си душа. Веднага повикала прислугата си и наредила да отворят портата пред рицаря, който бил отвън, да го нахранят, ако е гладен, и да го обслужат по възможно най-добрия начин, защото той е човекът, когото тя обича най-много от всички на света. Прислугата, разбира се, изпълнила нареждането, излязла до портата и я отворила, въвела рицаря и му помогнала да свали доспехите си, след което му поднесла храна, а той попитал дали би могъл да поговори с отшелничката още сега.
— Не, сеньор — бил отговорът. — Но утре сутринта след първата служба сигурно ще можеш да поговориш с нея.
Персевал бил принуден да потърпи дотогава, легнал си на застланото за него легло и спал непробудно цялата нощ, защото бил доста отруден и изморен. На другия ден, още на развиделяване той станал и отишъл на утринната литургия, отслужена от местния свещеник. След като надянал доспехите и се въоръжил, отишъл при отшелничката и й рекъл:
— Госпожо, за Бога, копнея да разбера кой е рицарят, който вчера мина оттук. Ти обяви, че го познаваш отлично, така че кажи ми нещо за него.
Като чула тези думи, жената го попитала защо го търси.
— Защото — отвърнал й той, — няма да се успокоя, преди да узная кой е той, а също и преди да го открия и вляза в двубой с него. Той ми нанесе такъв удар, че не бих могъл да го оставя на мира, без да си навлека срам и позор.
— Ха, Персевале! — възкликнала тя. — Какво говориш? Да се биеш с него ли искаш? Да не би да си закопнял да умреш като братята си, дето изпогинаха заради прекомерната си самонадеяност? Ако умреш по този начин, ще бъде много жалко, защото родословната ти линия ще спре дотук. А знаеш ли каква ще бъде моята загуба, ако влезеш в двубой с този рицар? Ще ти кажа каква ще е. Знайно е, че голямото Търсене на Светия Граал е започнало, а доколкото ми е известно, и ти участваш в него. Скоро с Божията помощ то ще бъде доведено до успешен край. Така че ти ще получиш много по-голяма слава, отколкото си мислиш, стига да се въздържиш от схватки с този рицар. Защото — както е известно на хората в тази страна, пък и къде ли не другаде — трима велики рицари ще получат в края на краищата лъвския пай от славата и наградата в това Търсене. Двама от тях ще бъдат девствени, а третият — непорочен. От двамата девствени единият ще е рицарят, когото търсиш, а другият — самият ти. Третият пък ще бъде Боорт от Гон. Именно вие тримата ще доведете Търсенето до успешен край. След като Господ е предвидил за теб такава велика чест, би било много жалко, ако междувременно тръгнеш да търсиш смъртта си. А ще я намериш със сигурност, ако влезеш в двубой с човека, когото преследваш, защото той несъмнено е много по-добър рицар от теб, а и от всички известни нам хора.