— Сеньора — промълвил Персевал, — от това, което говориш за моите братя, ми се струва, че си наясно кой съм аз.
— Разбира се, че съм наясно — отвърнала тя. — Нещо повече, няма как да не го знам, след като съм твоята леля, а ти — моят племенник. И нека не те спохождат съмнения, като ме гледаш в това затънтено място, а чуй истината: аз съм онази, която навремето наричаха Кралицата на Опустялата земя39. Естествено ти си ме виждал в съвсем друго положение — съвсем не като сегашното. Защото по онова време бях една от най-богатите дами на света. Но въпреки всичко тогавашното богатство нито ми е харесвало, нито ме е красяло така, както сегашната ми бедност.
Думите на отшелничката трогнали Персевал и той заплакал, спомнил си толкова неща от миналото, че в самотната жена разпознал своята леля, седнал насреща й и я заразпитвал дали знае нещо за семейството и майка му.
— Как, мили ми племеннико? — възкликнала дамата. — Нима не знаеш нищо за майка си?
— Така е, сеньора, — отвърнал той. — Не знам дори дали е жива, или мъртва. Ала неведнъж в съня ми е идвала да ми каже, че е редно по-скоро да се оплаче от мен, отколкото да ме похвали, защото съм бил станал причината за нейното нещастие.
При тези думи отшелничката му отвърнала с тъжно и замислено изражение на лицето:
— При всяко положение си изгубил възможността да виждаш майка си другояче освен насън. Защото тя почина скоро след като ти замина за двора на крал Артур.
— Но какво се случи, сеньора?
— Бог ми е свидетел — казала тя, — майка ти бе толкова опечалена от твоето заминаване, че още същия ден, веднага след изповедта предаде Богу дух.
— Дано Бог се смили над душата й! — промълвил Персевал. — Това е много мъчително за мен. Но след като се е случило по този начин, ще трябва някак си да го понеса, още повече, че всички ние вървим към същата участ. Сега ми става ясно защо не съм имал ни вест, ни кост от нея. Ала нека се върнем към рицаря, когото търся в името на Бог. Знаеш ли кой е той? Откъде е? Дали не е онзи, който пристигна в кралския двор, облечен в яркочервени доспехи?
— Същият, кълна се в главата си — кимнала жената. — Той се появи там с пълно право и аз ще ти разтълкувам каква е символиката на това събитие. Както знаеш, от пришествието на Иисус до днес на света е имало три най-значими трапези: първата е била трапезата на самия Иисус, на която неведнъж утолявали глада си апостолите. Тя била трапезата, която поддържала телата и душите с небесна храна. На нея сядали братята, споени ведно тялом и духом. По този повод пророк Давид е казал в своята книга наистина удивителни думи: „Прекрасно е, когато братята живеят заедно, обединени от обща воля и общо действие.“ Благодарение на братята, седящи на нея, царели мир, съгласие и търпение, те били олицетворение на всички добродетели. А учредена била тази трапеза от неопетнения и пречист Агнец, принесъл се в жертва за нашето изкупление.
След тази се появила друга трапеза, създадена по образ и подобие и в памет на предишната. Това била трапезата на Светия Граал. Благодарение на нея по времето на Йосиф Ариматейски, сиреч през първите години на християнството по онези земи, възникнали толкова големи чудеса, че всички добри хора и дори всички неверници запазили от тях спомен за цял живот. Точно тогава Йосиф Ариматейски пристигнал в тази страна, предвождайки много голяма маса народ, наброяваща навярно четири хиляди души, все бедняци и голтаци. С пристигането си те много се разочаровали и дори били обзети от страх, че хлябът и месото може да не им достигат, защото били прекалено много. Един ден заскитали из някаква гора, ала така и не намерили какво да ядат. А също и жива душа. Тогава изпаднали в голяма уплаха. Защото не били привикнали на подобно нещо и така изкарали този ден, а на другия се разпръснали във всички посоки да търсят храна и не щеш ли, попаднали на една старица. Тя носела дванадесет хляба, извадени от пещта, които те тутакси купили. Ала когато решили да си ги разделят, между тях избухнала яростна свада, тъй като никой не се съгласявал с исканията на другия.
Известили за произшествието на Йосиф, който с получаването на новината силно се разгневил и веднага наредил да му донесат хлябовете. Щом били поставени пред него, а заедно с тях били въведени и хората, които ги били закупили, той узнал от техните уста, че е невъзможно да се постигне взаимно съгласие по възникналия спор. Тогава заповядал на целия народ да насяда, сякаш се намира на Светата вечеря, след което начупил хлябовете и разположил залците по цялата маса, а на най-видното място поставил Светия Граал и ето ти чудо: дванадесетте хляба се умножили по такъв начин, че цялото население, наброяващо повече от четири хиляди души, се оказало нахранено и заситено. Като видели това чудо, хората изказали благодарността и признателността си към Господ Бог, задето така открито им се бил притекъл на помощ.