На тази трапеза имало едно място, на което трябвало да сяда Йосафат, синът на Йосиф Ариматейски. То било установено с цел на него да сяда единствено народният господар и пастир. Това не било позволено на никой друг, защото, както гласи легендата, мястото било осветено и благословено от ръката на самия Господ Бог. Йосафат бил получил в наследство опеката над християните, принадлежала преди на Йосиф, поради което лично Господ Бог го поставил на това място. Ето защо нямало човек, толкова безочлив, че да дръзне да седне на него. А креслото му било изработено по подобие на креслото, на което седял Господ Бог по време на Тайната вечеря със Своите апостоли. По същия начин Йосафат трябвало да ръководи онези, които сядали на трапезата на Светия Граал: като техен старейшина и господар.
Но станало така, че когато пристигнали в тукашните земи, след като дълго странствали из чужди страни, двамата братя, роднини на Йосафат, се изпълнили със завист към него, задето бил въздигнат като най-достойния от цялата общност. Затова се наговорили и обявили, че няма да търпят повече да им бъде господар. Те били от също толкова благородно потекло, колкото и той, и затова не смятали да се държат повече като негови ученици, нито да го наричат свой учител. На другия ден, когато народът се качил на голямо възвишение, трапезите били наредени и хората пожелали Йосафат да заеме най-видното място, двамата братя се противопоставили на това им желание. Сетне, показвайки пренебрежението си към всички, единият от тях седнал в креслото. Тутакси настанало невероятно чудо: земята погълнала този невъздържан човек. Вестта за това чудо мигновено се разнесла из цялата страна, поради което въпросното седалище било наречено „Опасното кресло“. Впоследствие никой не проявил безумието да седне на него, освен ако не броим избраника на Господ Бог.
След тази трапеза пък се появила Кръглата маса, учредена по съвет на Мерлин, и в нея също имало важна символика. Защото под названието Кръгла маса се подразбирала кръглата форма на света, разположението на планетите и елементите на небосвода, а в кръговрата на небосвода се виждали звездите и редица други неща. И е съвсем справедливо да се каже, че Кръглата маса символизира света, защото всеки може да види, че рицарите се събират край нея от всички земи, където съществува рицарство, независимо дали са християнски, или езически. И когато по Божията милост стават сътрапезници на Кръглата маса, те вече се чувстват по-преуспели, отколкото ако се бяха обявени за завоеватели на целия свят, готови са да изоставят баща, майка, съпруга и деца, само и само да бъдат там. Ти сам си изпитал всичко това на свой собствен гръб, защото след като напусна майка си и се присъедини към рицарите от Кръглата маса, у теб не възникна никакво желание да се върнеш по родните си места, а точно обратното, бе тутакси съблазнен от благоразположението и братството, което царува между хората, принадлежащи към тази компания.
Когато учредил тази трапеза, Мерлин казал, че благодарение на участниците в компанията хората ще научат истината за Светия Граал, за който в онези времена не се знаело нищо. Попитали го как ще бъдат разпознати най-достойните за това дело, а той отвърнал: „Трима от тях ще доведат Търсенето до успешен край — двама девствени, а третият — непорочен. Един от тримата ще превъзхожда баща си, както лъвът превъзхожда леопарда по мощ и храброст. Той ще трябва да стане началник и предводител на всички останали. Впрочем рицарите от Кръглата маса ще блуждаят дълго в Търсенето на Светия Граал, додето Господ Бог не им го изпрати по такъв ненадеен начин, че всички ще останат смаяни от това чудо.“
Като чули тези думи, всички възкликнали:
„Добре, Мерлине, но щом, както казваш, този рицар ще бъде изпълнен с много и забележителни достойнства, ти би трябвало да създадеш за него особено място, където никой друг не ще може да сяда, и би трябвало това място да надвишава всички останали, та всеки да може да го разпознава.“