„Така и ще сторя“ — отвърнал им Мерлин.
И сътворил кресло, по-голямо и по-величествено от другите. Като свършил тази работа, той се заел да го целува и казал, че го е направил от любов към Добрия рицар, който ще седне на него. Тутакси присъстващите го попитали:
„Мерлине, какво ще стане с това кресло?“
„Наистина с него ще се случат много чудеса, защото никой няма да седне на него, без да бъде ранен или да намери смъртта си, до деня, в който то ще бъде заето от Истинския рицар.“
„За Бога!“ — възкликнали те. — „Значи всеки, който седне на него, ще се окаже в смъртна опасност!“
„Да, ще се окаже в такова положение — отвърнал Мерлин — и поради опасността, скрита в него, това кресло ще бъде наречено «Опасното кресло».“
Скъпи племеннико — продължила отшелничката — разказах ти защо са били създадени Кръглата маса и Опасното кресло, на което множество рицари, недостойни да седят на него, са намерили своята смърт. Сега пък ще ти обясня защо онзи рицар пристигна в двора на Артур, облечен в яркочервени доспехи.
Ти сигурно знаеш, че Иисус Христос бил учителят и пастирът на трапезата с апостолите, а впоследствие бил въплъщаван от Йосиф на трапезата със Светия Граал и от този рицар — на Кръглата маса. Преди седмицата на Страстите Господ Бог обещал на Своите апостоли, че ще се върне да ги навести, и те очаквали, натъжени и уплашени, сбъдването на това обещание, додето в деня на Петдесетница, когато всички се били събрали в една къща, чиито врати били залостени, Светият Дух слязъл при тях, преобразен като огън, утешил ги и затвърдил в душите им вярата, прогонвайки от тях всякакво съмнение. Сетне им наредил да се разделят и ги разпратил сред народите да проповядват на хората и да ги учат на Светото Евангелие.
Така в деня на Петдесетница Господ Бог слязъл при апостолите, за да вдъхне кураж в душите им. Ето защо си мисля, че по същия начин и рицарят, когото трябва да смятате за свой учител и пастир, дойде да вдъхне кураж у вас. Защото както Господ Бог се е явил в облика на огън, по същия начин и рицарят е бил в яркочервени доспехи, сиреч в цвета на огъня. И както били залостени портите на къщата, в която се били събрали апостолите, също така бяха заключени и вратите на двореца при явлението на Граала, който се появи пред вас така внезапно, че дори и най-мъдрите сред вас нямаха представа откъде е дошъл. Неслучайно още същия ден бе предприето Търсенето на Светия Граал, което ще продължи, докато истината за него и за копието не излезе наяве и не се разбере защо са причинили толкова премеждия в тази страна.
Така аз ти казах истината за този рицар, за да не посмееш никога повече да се съизмерваш с него. Добре е да знаеш, че не трябва да постъпваш така, защото, принадлежейки към рицарите на Кръглата маса, вие сте нещо като братя, и защото ти не би могъл в никакъв случай да му устоиш, след като той е далеч по-добър рицар от теб.
— Сеньора — промълвил най-сетне Персевал, — ти ме просветли за толкова много неща, че у мен никога повече няма да възникне и най-малкото желание да се бия с него. Но, за Бога, научи ме как бих могъл да го открия! Ако ми е дадено да го съпровождам, аз няма да се разделя с него за нищо на света, стига да бъда в състояние да го следвам.
— За това ще ти дам най-добрите съвети, на които съм способна, защото не бих могла да ти кажа с пределна точност къде се намира той в момента. Но ще ти разкрия следите, които ще те улеснят да го намериш. А когато това се сбъдне, остани заедно с него колкото се може по-дълго.
Сега, значи, ще тръгнеш право към замъка, който се нарича Го и в който живее една негова първа братовчедка, от любов към която, струва ми се, той е пристигнал там снощи и навярно ще поостане малко. Ако тя реши да ти каже накъде е поел, препускай подир него, колкото ти държат силите. Ако обаче си замълчи, тръгвай по посока на замъка Корбеник, в който живее Раненият крал40. Уверена съм, че дори да не срещнеш рицаря там, най-малкото ще се сдобиеш с точни сведения за него.
Така си говорили за рицаря Персевал и отшелничката, додето не настанало пладне. Тогава тя рекла на Персевал:
— Мили племеннико, ако останеш тази нощ при мен, ще бъда още по-доволна, защото откакто не съм те виждала, изтече толкова време, че заминаването ти ще бъде наистина мъчително за мен.
— Сеньора — отвърнал й Персевал — очакват ме много дела, така че едва ли бих могъл да остана през целия ден. Затова, в името на Господ Бог, моля те да ме пуснеш още сега.
— Няма да си тръгнеш с моята благословия днес — казала тя. — Ала утре, след като изслушаш утринната литургия, на драго сърце ще си взема сбогом с теб.