Нямало как, Персевал приел да остане. Тутакси прислугата му помогнала да свали доспехите си и го настанила на трапезата. Хапнали от ястията, които отшелничката била наредила да приготвят. Така Персевал прекарал деня със своята леля. Двамата отворили приказка за много неща, а по някое време тя му казала:
— Мили племеннико, доколкото разбирам, досега си бил достатъчно разумен да опазиш девствеността си непокътната и неопетнена, и никога не си познал какво означава да влезеш в плътски сношения. Това ще ти бъде от голяма полза. Ако плътта ти бе омърсена от покварата на греха, ти нямаше да намериш място сред главните участници в Търсенето, както се случи с Ланселот от Лак, който поради разгорещеността на своята плът и жалкото си сладострастие отдавна изгуби възможност да доведе докрай онова, с което всички останали са се заели така ревностно. Затова те моля да опазиш тялото си толкова чисто, колкото то е било в деня, когато Господ Бог те е посветил в рицарско звание, за да можеш да се появиш чист и девствен, без следа от похот, пред Светия Граал. Бъди сигурен, че това ще бъде един от най-великите подвизи, извършвани от който и да било рицар досега, защото от всички сътрапезници на Кръглата маса нито един не е съхранил девствеността си освен теб и Галаад — Добрия рицар, за когото ти говорих досега.
Персевал отвърнал, че ако е угодно на Бог, той ще се съхрани такъв, какъвто трябва да бъде.
През целия ден Персевал останал при леля си, която му дала напътствия за много неща и го насърчила да върши добри дела. Ала преди всичко го умолявала да опази тялото си така чисто, както повелявал дългът му, а той й обещал, че ще я послуша. След като надълго и нашироко разговаряли за Добрия рицар и за двора на крал Артур, Персевал я попитал защо е напуснала своето имение и се е поселила в едно толкова диво място.
— Кълна се в Бог — отвърнала тя — намерих убежище тук, защото се боях от смъртта. Ти знаеш много добре, че когато отиде в двора, нашият владетел водеше война с крал Либран. Стана така, че веднага след смъртта на моя съпруг, понеже бях жена и се боях, че неприятелят може да ме убие, ако ме залови, взех голяма част от имущество си и избягах на това диво място, за да не могат да ме намерят. Построих тук този отшелнически дом, както го виждаш пред себе си, и настаних в него моя капелан и моята прислуга. Заживях тук по такъв начин, че ако е рекъл Господ, докато съм жива, няма да изляза от него. По-скоро ще прекарам остатъка от живота си и ще умра в служба на Господ Бог.
— Бога ми! — възкликнал Персевал. — Наистина необикновена съдба! Но кажи ми, моля ти се, какво стана с твоя син Диабио, защото много искам да науча нещо за него.
— Ами добре — отвърнала тя. — Той отиде да служи на твоя роднина крал Пелес, за да спечели правото да носи оръжие, и ако се вярва на мълвата, кралят го бил произвел в рицарски сан. Ала изминаха вече две години, откак не съм го виждала, защото ходи от турнир на турнир из цяла Великобритания. Струва ми се, че ако отидеш в Корбеник, ще го намериш там.
— Непременно ще отида — казал Персевал, — дори само за да го видя, защото много ми се иска да се срещнем.
— За Бога — възкликнала леля му — и аз много бих искала да се срещнете, защото ще бъда много щастлива да бъдете двамата заедно.
И тъй, този ден Персевал останал при леля си, а на другия ден, след като присъствал на утринната литургия, надянал доспехите си и отпътувал. Препускал целия ден из гората, която се оказала удивително голяма, така че не срещнал в нея нито мъж, нито жена. Чак някъде след часа на вечернята дочул откъм дясната си страна камбанен звън и се насочил в тази посока, разчитайки, че идва било от манастир, било от отшелническа обител. Не след дълго пред него се очертал манастир, защитен от стени и дълбок ров. Приближил се към него и се провикнал пред портата, за да го чуят и му отворят.
Като го видели въоръжен, монасите тутакси решили, че е странстващ рицар, приели го, помогнали му да свали доспехите си и го приели много радушно. Отвели коня му в обора, където му дали сено и овес в изобилие. Самия него един от братята настанил в отделна килия, за да си отпочине от пътя. След като тази нощ получил най-добрите грижи, на които братята били способни, Персевал така и не се събудил, преди да настъпи първият час на деня. Тогава отишъл в самото абатство да изслуша утринната литургия.
На влизане в църквата той видял отдясно решетка, зад която стоял един от братята, облечен в одеждите на Господ Бог, и се готвел да започне литургията. Персевал се насочил към него, тъй като искал да чуе службата, стигнал до решетката с намерение да проникне отвъд нея, ала разбрал, че е невъзможно. Осъзнавайки това, той се смирил, коленичил и се загледал през нея. Във вътрешността забелязал разкошно ложе, застлано с копринено покривало и други неща, всички в безупречно бяло.