Персевал спрял погледа си върху ложето и след известно взиране забелязал, че върху него лежи човек, дали мъж или жена, не можело да се разбере, защото лицето му било покрито с тънък бял саван, който не позволявал да бъде разгледано по-ясно. Давайки си сметка, че усилията му ще бъдат напразни, рицарят престанал да се взира и се заслушал в литургията, която вече била започнала. Ала когато стигнала до мига, в който свещеникът понечил да поеме Тялото Господне, лежащият се надигнал, седнал и открил лицето си. Оказал се мъж на преклонна възраст, с побелели коси, на главата си носел златна корона, а раменете и целият му торс били открити, така че голотата му стигала чак до пъпа.
Разглеждайки го, Персевал открил, че цялото му тяло, ръцете, дланите и лицето му са покрити с рани. Когато свещеникът посочил тялото на Иисус, мъжът протегнал ръце към него и извикал: „Милостиви Отче, не забравяй Своето обещание към мен!“ Сетне не пожелал да си легне отново, а тутакси се отдал на молитви с вдигнати съм Създателя ръце и със златната корона на главата си.
Дълго гледал Персевал човека на ложето и си мислел, че навярно раните му причиняват големи страдания. Намирал го за толкова възрастен, че би могъл да му даде дори триста години, ако не и повече. Наблюдавал го дълго, защото наистина бил смаян от гледката. После, след края на литургията, свещеникът взел в ръце купата с просфората и я поднесъл на лежащия. Щом последният поел светото причастие, той му махнал короната от главата, сложил я на олтара, а старецът отново си легнал и бил покрит със савана както преди, така че отново нищо от него не се виждало. Тогава отслужилият литургията свещеник снел богослужебните си одежди.
Персевал излязъл от църквата и се върнал в килията, в която си бил отпочинал, повикал един от местните братя и му казал:
— Сеньор, за Бога, моля те да не отминаваш въпроса, който ще ти задам, защото съм сигурен, че знаеш отговора.
— Сеньор — отзовал се монахът, — кажи ми за какво става дума и аз на драго сърце ще ти отговоря, стига да съм в състояние и да ми е позволено да го сторя.
— Бога ми — рекъл Персевал, — ето за какво става дума. Днес влязох в тази църква, присъствах на литургията и видях зад решетката вдясно един много възрастен човек със златна корона на главата, изтегнат върху ложе пред олтара. Когато се надигна и седна, видях, че от главата до петите е покрит с рани, а след края на богослужението свещеникът му донесе просфората. Веднага след това той махна короната от главата си и отново си легна. Мисля си, че във всичко това е скрита много важна символика, която бих искал да узная, стига да е възможно. Така че моля те да ми я обясниш.
— Разбира се — отзовал се братът, — на драго сърце ще ти я обясня. Историята е истинна и ти навярно неведнъж си чувал различни хора да разказват, че Йосиф Ариматейски, мъдрецът, истинният рицар, бил изпратен от Господ Бог, за да разпространи с помощта на своя Създател светото християнство и по нашата земя. След идването си той станал жертва на голямата враждебност и множеството преследвания от страна на противниците на Закона, защото по онова време тези земи били населени изцяло с езичници сарацини. Над тях властвал крал на име Крудел41 — най-вероломният и жестокият на света, човек без милост и без смирение.
Когато до него достигнал слухът, че християните били навлезли в пределите на страната му и носели със себе си скъпоценен и чудодеен съсъд, от плодовете на чиято благодат се прехранвали почти изцяло, отначало решил, че това са измислици. Ала хората около него непрестанно твърдели едно и също и го убеждавали, че е истина. Тогава той казал, че веднага ще узнае така ли е, или не, и наредил да заловят Йосафат, син на Йосиф, двама от неговите племенници и стотина от последователите му, избрани за водачи на цялото християнство. Макар и хвърлени в тъмницата, те съхранявали при себе си Светия съсъд, поради което не изпитвали какъвто и да било страх, присъщ на телесната плът. Кралят ги държал в тъмницата в продължение на четиридесет дни, без да им дава храна, като предварително обявил никой да не проявява такава дързост, че да общува с тях преди изтичането на този срок.