Ето че из всички земи, през които Йосафат бил преминал, се разпространила новината, че крал Крудел го държи затворен, а заедно с него се томят и голям брой християни. Стигнала тя и до крал Мордрен, който живеел в град Сараз, недалеч от Йерусалим. Повлиян от словата и молитвите на Йосафат, той вече се бил съгласил да приеме кръщението. Мордрен изпитал силна покруса от чутото, защото благодарение на Йосафат си бил възвърнал земите, които Толомер му оспорвал и несъмнено щял да му отнеме, ако не били помощта на неговия шурей на име Сераф и съветите на Йосафат, които му позволили да ги съхрани.
Като узнал, че Йосафат е в тъмницата, крал Мордрен заявил, че ще направи всичко, което е по силите му, за да го избави оттам. С тази цел той събрал по най-бързия начин колкото можел повече войска, извел в морето своите кораби, натоварени с пехота и конница, за да доплава с тях до кралството на Крудел. Щом слязъл на брега със своите войски, проводил при Крудел пратеник, който да му извести, че ако не му предаде Йосафат, ще му отнеме всички земи и ще го остави без владения. Ала последният не се впечатлил особено и излязъл насреща му начело на своето войнство. Двете войски влезли в битка. По волята на Господ Бог станало така, че християните спечелили победата, а крал Крудел и неговите хора паднали убити.
Крал Мордрен, който преди покръстването се наричал Евалаш, се сражавал толкова доблестно, че предизвикал удивлението на всичките си приближени. Когато му снели доспехите, те открили, че тялото му е покрито с рани, от които всеки друг човек би умрял. Попитали го как се чувства, а той им отвърнал, че не усеща нито болка, нито раните. Така Мордрен извадил Йосафат от затвора и като го видял, безкрайно се зарадвал, защото го обичал много. Йосафат от своя страна го попитал какво го води по тези места, а той му отвърнал, че е дошъл да го спаси.
На другия ден християните се събрали край трапезата на Светия Граал и отправили към Господ Бог молитвите си. Когато Йосафат, който бил техният водач, се облякъл в тържествени одежди, за да се яви пред Светия Граал, и започнал да отслужва литургията, крал Мордрен, който отдавна копнеел да види Светия Граал, стига да го споходи такава възможност, се приближил към него повече, отколкото подобавало. Тогава от висините се разнесъл глас:
„Кралю, не пристъпвай повече, защото не бива да правиш това.“
Ала той вече се бил приближил повече, отколкото словото на смъртен човек би могло да изрази, или човешки разум — да съобрази. Желанието му да види Светия съсъд било толкова голямо, че пристъпвал още и още, докато ненадейно над него се спуснала мъгла, която му отнела способността да вижда и го лишила от телесната сила, така че той изгубил зрението си и изпаднал в такова вцепенение, че почти не можел да помръдне. Осъзнавайки, че Господ Бог му е наложил сурово наказание, задето е пренебрегнал Неговата заповед, Мордрен обявил пред целия народ: „Господи Иисусе Христе, за миг само Ти ми показа що за лудост е да нарушавам Твоите повели! Както е истина, че наказанието, с което ме порази, е заслужено и аз ще го изтърпя на драго сърце, нека бъде истина и сбъдването на тази моя молба: позволи ми, без да накърнявам Твоето блаженство, но в отплата за вярната ми служба към Теб, да не умра до часа, в който Добрият рицар, деветият потомък в моето родословие, призван да доведе до добър край чудесата на Светия Граал, дойде да ме посети, а аз имам щастието да го прегърна и целуна.“
Едва отправил кралят тази своя молитва към Господ, и гласът отново се разнесъл:
„Не се бой, Господ Бог чу твоята молитва, ще я бъде твоята воля. До часа, в който споменатият от теб рицар не дойде да те навести, ти няма да виждаш нищо, ала когато той се яви пред теб, ще прогледнеш отново и ще го видиш съвсем ясно. В същия миг ще заздравеят и раните, които преди това не са можели по никакъв начин да зараснат.“ Това продумал гласът, известявайки на краля, че ще е жив, когато така желаният от него рицар дойде да го посети. Ние сме убедени, че всичко това е вярно, защото са изтекли четиристотин години, откакто премеждието го е сполетяло. Оттогава той е напълно сляп, раните му не се затварят и никой не може да намери лек за тях. Ала напоследък се говори, че по нашите земи вече бил пристигнал Добрият рицар, призван да тури край на това изпитание. Пък и знаците, на които ти стана свидетел, ни карат да мислим, че старецът ще прогледне отново и ще възстанови силата на членовете си. След това обаче няма да живее дълго.
И тъй, крал Мордрен бил сполетян от участта, за която току-що ти разказах. Добре е да знаеш, че всъщност човекът, когото ти видя днес, беше именно той. В продължение на четиристотин години Мордрен живее до такава степен свято и набожно, че дори не е вкусвал земна храна, а се е хранил само с онова, което свещеникът ни дава при тайнството на литургията: тялото Христово. Сигурно си успял да забележиш, че веднага щом приключи с литургията, свещеникът поднесе просфората на краля и му даде причастие. Ето така Мордрен е преживял толкова лета до този час в очакване пристигането на рицаря, когото така много копнее да види. Затова е заприличал като две капки вода на престарелия Симеон, дето очаквал пришествието на Господ Бог чак до Неговото представяне в храма и когато това станало, Го посрещнал и Го поел в прегръдките си, изпитвайки неизразимото щастие, че Божието обещание се е сбъднало42: та нали Светият Дух му бил известил, че няма да умре, преди да види Иисус Христос. И като Го видял, запял от радост, както споменава за това и пророкът Давид. Както Симеон жадувал да види Сина Божи, Светия Пророк и Пастир на народите, по същия начин крал Мордрен очаква пристигането на Галаад — Славния и Съвършен Рицар. Сега, след като отговорих напълно откровено на твоите въпроси и ти разказах за всичко, което се е случило, те моля да ми кажеш кой всъщност си ти.