Персевал се поколебал как да постъпи, защото много му се искало да яхне коня и да последва рицаря, ала въпреки голямата неволя разчитал да изпълни желанието си със съгласието на младия оръженосец. Съвестта не му позволявала да го отнеме насила освен ако не бъдел принуден да постъпи така от крайна нужда. И за да не бъде смятан за недодялан селяк, още с приближаването си той поздравил младежа, който му отвърнал:
— Бог да те благослови!
— Скъпи приятелю — рекъл Персевал — моля те като услуга и благодеяние, за които ще бъда на твое разположение винаги и навсякъде, където ме призовеш, да ми дадеш за малко този кон само докато настигна рицаря, който препусна в ето тази посока.
— Сеньор — отвърнал му младият оръженосец, — в никакъв случай не мога да сторя това, защото той принадлежи на един човек, който ще ме пребие, ако не му го върна.
— Любезни приятелю — не се примирявал Персевал, — изпълни молбата ми! Да знаеш, че никога не ще усетя по-голяма мъка от сегашната, ако изгубя този рицар само поради липса на кон.
— Бога ми, няма да стане! Докато зависи от мен, няма да го получиш. Разбира се, можеш да ми го отнемеш насила.
От тези думи Персевал посърнал до изнемога и усетил как още малко, и ще изгуби съзнание. Не искал в никакъв случай да стори зло на младия оръженосец, но осъзнавал, че ако заради това изгуби следите на рицаря, не ще изпита повече никаква радост в живота си. Тези две чувства изпълнили сърцето му с такава ярост, че не смогнал да се удържи на крака и паднал под едно дърво почти бездиханен, пребледнял и налегнат от непреодолима слабост, сякаш бил изгубил цялата си телесна сила, обзет от такова страдание, че би предпочел да умре начаса. Тогава снел шлема, извадил меча си и се обърнал към младежа:
— Приятелю, понеже не искаш да облекчиш непосилната ми болка, от която единствено смъртта може да ме отърве, моля те да вземеш този меч и да ме убиеш, та да сложиш най-сетне край на страданието ми. Тогава ако до Добрия рицар, когото търся немил-недраг, достигне мълвата, че съм умрял от болка по него, той едва ли ще бъде толкова безчувствен, та ще откаже да отправи молитва към Господ да се смили над душата ми.
— А, не, за Бога! — възкликнал младият оръженосец. — Стига да е угодно на Бог, няма да те убия, защото не си заслужил такава участ.
И се отдалечил в пълен галоп. Персевал пък останал намясто, унил и угнетен, с мисълта, че всеки миг ще умре от болка. Когато пред очите му нямало нито оръженосец, нито друга жива душа, той се разридал, нарекъл се страхливец и окаяник, и занареждал:
— Горко ми! Персевале, нещастнико клет, изпусна ти оногова, когото търсеше, избяга ти Добрият рицар! Никога повече няма да намериш такава сгода да го срещнеш, каквато ти се откри днес.
Както се вайкал, Персевал наострил уши, защото чул тропот от конски копита, който се приближавал към него. Отворил очи и видял как по главния път през гората препуска рицар в пълно бойно въоръжение, яздещ на коня, който младежът само допреди малко водел за юздата. Персевал разпознал жребеца, но и през ум не му минало, че може да е бил отнет насила. Затова щом ги изгубил от поглед, възобновил своите жалби и вопли. Ала не се минало много време, и съгледал как към него се приближава на своя мощен кон все същият младеж, който обаче сега също имал много нещастен вид. Като забелязал Персевал, той се провикнал:
— Ха! Сеньор! Дали не си видял оттук да минава един рицар в доспехи, яздещ жребеца, за който ти ме молеше току-що?
— Да, така е — отвърнал му Персевал. — Но защо ме питаш за това?
— Защото — проплакал младежът — този рицар ми го отне насила и с това ме обрича на смърт! Като научи за това, моят господар ще ме убие, където и да се скрия.
— И какво искаш да направя? — попитал го на свой ред Персевал. — Не съм в състояние да ти го върна, защото ходя пеша. Ако имах кон, убеден съм, че щях да ти го върна навреме.
— Сеньор — предложил тогава младежът, — вземи моя! И ако успееш да ми върнеш жребеца, нека да е твой.
— Добре, да предположим, че ти доведа обратно жребеца. Как тогава ще я караш без кон?
— Ако стане така, сеньор — отвърнал младежът, — ще те следвам пеша. А ако съумееш да победиш и моя господар, аз ще си върна моя кон, а онзи жребец ще бъде твой.