На което Персевал отвърнал, че не би желал нищо повече.
Сетне си надянал шлема, скочил на коня, грабнал щита и се понесъл в пълен галоп след рицаря. Препускал известно време, додето не се озовал на една малка поляна, каквито имало много из гората, и видял пред себе си рицаря, който също бил пришпорил здраво своя жребец. Още щом го зърнал, Персевал се провикнал с пълно гърло:
— Сеньор рицарю, обръщай назад и връщай веднага на младежа жребеца, който злодейски си му отнел!
Усещайки, че някой вика подир него, мъжът се извърнал, препуснал обратно с насочено напред копие, а Персевал извадил меча си, защото разбрал, че се е стигнало до схватка. Ала рицарят, в желанието си да приключи двубоя незабавно, се понесъл с цялата бързина, на която жребецът му бил способен, и ударил коня на Персевал в гърдите с такава сила, че го пронизал от гърдите до опашката. Животното, ранено смъртоносно, тутакси се сгромолясало на земята, а Персевал не съумял да се удържи и изхвръкнал над главата му.
Като видял последствията от своя удар, рицарят препуснал отново към отсрещния край на ливадата, за да се изгуби в най-гъстата част на гората. Персевал от своя страна се почувствал толкова нещастен, че не знаел какво да стори или какво да каже. Успял само да викне подир отдалечаващия се мъж:
— Нещастнико слаботелесен със сърце на кошута, върни се и се сражавай с мен! Аз ще се бия пеша, а ти на кон!
Ала конникът не отвърнал нищо, защото изобщо не го било грижа за това, а се скрил в гъсталака. Щом го изгубил от поглед, Персевал бил обзет от такава ярост, че захвърлил щита и меча си на земята, снел си шлема и подновил своите жалби още по-силно отпреди. Плачел той и се окайвал на висок глас, нареждал, че е най-нещастният и най-злополучният рицар на света, казвал си, че в този миг всичките му желания и надежди са претърпели крушение.
Целия ден Персевал пребивавал в плен на скръбта и гнева, ала край него не се появила нито една жива душа, за да му даде поне малко утеха. На свечеряване той се почувствал толкова уморен и безсилен, че всички членове на тялото му отказали да му се подчиняват. Обзело го непреодолимо желание да спи, затова потънал в сън, от който се събудил към полунощ. Огледал се тогава около себе си и видял непозната жена, която го попитала със смразяващ кръвта глас:
— Ей, какво правиш тук?
Той отвърнал, че не върши нито нещо лошо, нито нещо добро, и че ако има кон, веднага ще си тръгне оттук.
— Ако ми обещаеш — рекла тогава жената, — че когато поискам нещо от теб, ще изпълниш волята ми, ще ти дам на мига прекрасен жребец, който ще те отнесе, където си пожелаеш.
При тези думи Персевал изпитал такава неудържима радост, че изобщо не си дал сметка що за жена се е изправила пред него. Повярвал наивно, че тя наистина е жена, ала не било така: това бил Дяволът, който копнеел да го измами и да го въвлече в беда, за да бъде душата му погубена завинаги. И тъй, като чул, че му обещава най-желаното нещо на света, рицарят отвърнал, че е склонен да изпълни волята й и че ако му даде отличния кон, за който е споменала, той е готов да стори всичко, каквото тя пожелае, стига да е по силите му.
— Обещаваш ли ми? — попитала го жената. — Даваш ли ми рицарската си дума?
— Да — отвърнал й той.
— Изчакай ме тогава тук, ще се върна след малко.
Жената навлязла в гората и съвсем скоро се върнала, водейки едър породист кон, толкова черен, че будел истинско изумление. Като го видял, Персевал бил обзет от уплаха. Въпреки това се показал достатъчно храбър и непредпазлив към козните на Дявола, за да скочи на седлото, а след това и да грабне щита и копието си. Тогава жената пред него му казала:
— Персевале, можеш да потеглиш, ала не забравяй, че ми дължиш отплата за стореното от мен.
Персевал й отвърнал, че ще удържи на думата си. Сетне се понесъл в пълен галоп и потънал в горските дебри. На небето светела ясна луна, а конят се носел така вихрено, че за съвсем кратко време го извел от гората и го отдалечил от нея на разстояние колкото цели три дневни прехода. Препускал той, додето не съзрял пред себе си долина, прорязвана от голяма и буйна река, към която конят му се насочил с очевидното желание да се хвърли във водите й. Отчитайки колко е широка, Персевал се побоял да я прекоси, още повече, че било посред нощ, а наоколо не се виждал нито мост, нито сал. Тогава вдигнал ръка и изобразил кръстния знак на челото си.
Усещайки мощта и тежестта на кръста, оказал се непосилен за него, Дяволът се възправил и се откопчил от Персевал, след което се хвърлил във водата, виейки и крещейки, издавайки най-зловещите звуци на света. Веднага щом потънал в реката, на много места сред вълните избликнали огньове и ярки пламъци, така че на рицаря му се сторило, че самата вода гори. Като видял това чудо, Персевал тутакси разбрал, че си е имал работа с Дявола, който го е отвел на това място, за да го подмами и погуби тялом и духом. Тогава отново се прекръстил, посветил себе си на Бог и отправил към Него молитва да не му позволява да изпада в изкушение, защото така нямало да може да стане съратник на небесните рицари.