Прострял той ръце към небето и отправил от цялото си сърце благодарност към Господ, задето му помогнал в това страшно премеждие. И наистина, откакто Дяволът се хвърлил във водите на реката, нямало съмнение, че той имал намерение да повлече и него със себе си, за да го удави и погуби и духом, и тялом. Тогава Персевал от страх да не стане жертва на нов на скок на Дявола, се отдръпнал от реката, коленичил, обърнат на изток, и произнесъл всички молитви, които знаел. Преизпълнен бил с нетърпение да се съмне, за да научи в коя страна се намира, защото бил убеден, че Дяволът го е отнесъл много далеч от абатството, в което предишната вечер бил видял крал Мордрен.
Така, в молитви и молебствия, Персевал прекарал остатъка на нощта, дочаквайки слънцето да завърши своята обиколка на небесната твърд и да се появи на света, за да разпръсне поне малко нощната роса. Тогава се огледал около себе си и видял, че се намира на огромна и необикновена планина, съвсем дива, заобиколена отвсякъде от морска шир, толкова далеч от всякаква суша, че такава не се виждала отникъде. В този миг той разбрал, че се е озовал на някакъв остров, но така и нямал представа кой е той. Желанието му да разбере къде се намира, било голямо, ала не знаел какво да направи. Защото наоколо не се виждал нито замък, нито крепост, нито приют, нито къща, в която да обитават хора.
Виждало се обаче, че не е чак толкова самотен, защото наоколо щъкали диви зверове: мечки, лъвове, леопарди и летящи змейове. Персевал не изпитвал особена радост от това, че се намира на подобно място, а точно обратното — боял се от дивите зверове, които непременно щели да му вземат живота, ако не съумеел да се предпази от тях. И все пак ако Онзи, Който спасил Йона43 от корема на голямата риба и Който отървал Даниил от рова с лъвовете44, пожелаел да бъде негов щит и убежище, нямало защо да се бои от каквото и да било. Персевал се доверявал повече на Неговата подкрепа и закрила, отколкото на собствения си меч, защото виждал, че ако Господ Бог не му оказва Своята подкрепа, само храбростта на земен рицар не ще е достатъчна, за да се спаси. Огледал се тогава и видял насред острова една много висока и чудновата скала, и си помислил, че ако се изкачи на нея, едва ли ще му се наложи да трепери от дивите зверове.
С подобни мисли в главата той се отправил натам. Озъртайки се, забелязал как един змей носи малко лъвче, държейки го за врата със зъби, а после се настанява с него на върха на планината. Подир змея тичал едър лъв, който ревял и ръмжал някак много болезнено, и затова на Персевал му се сторило, че лъвът страда заради своето малко, което змеят бил отвлякъл. Персевал мигновено се затичал, колкото му нозете държали, към върха на планината. Ала лъвът, който бил по-пъргав, вече го бил задминал и, добрал се веднъж до змея, се бил хвърлил в битка с него.
Персевал обаче не останал безучастен, а с пристигането си решил да се притече на помощ на лъва, защото е животно, по-близко до природата и по-благородно от змея. Затова изтеглил меча, прикрил си лицето с щита, за да не пострада от пламъците, и се устремил да нападне змея, успявайки да му нанесе силен удар между ушите. Змеят в отговор блъвнал кълбо от огън и жупел, което прогорило целия му щит и предницата на доспехите му. Щял да пострада и повече, ако не проявил пъргавина и ловкост да се отдръпне встрани, така че огнените езици не го ударили с цялата си мощ и по този начин му причинили по-малко щети.
Персевал обаче се почувствал много уплашен, защото се боял, че огънят може да е примесен с отрова. Въпреки това отново се нахвърлил върху змея и му нанесъл силни удари навсякъде, където успял да го достигне. В края на краищата го пронизал на същото място, където го бил ранил отначало. Мечът му проникнал с лекота в главата на змея, защото кожата вече била разкъсана, а костите не били много яки, и той паднал убит намясто.
Почувствал се отърван от змея благодарение на рицаря, лъвът не проявил каквато и да било враждебност към него, а точно обратното, приближил се спокойно до него, свел глава, изобразявайки по всякакъв възможен начин преизпълващата го радост, а Персевал, който си дал сметка, че животното няма намерение да му причинява никакво зло, прибрал меча в ножницата и хвърлил на земята обгорения си щит, сетне снел шлема, за да изложи лицето си на свежия полъх, защото дъхът на змея здраво го бил нагрял.