Лъвът пък, в желанието си да му покаже своята радост, махал с опашка и го следвал навсякъде, където отидел. Забелязвайки това, Персевал започнал да го гали по главата и гривата, след което си казал, че Господ Бог му е изпратил този звяр, за да му бъде компания, и че това е едно прекрасно изпитание. Лъвът от своя страна продължавал да изразява своята благодарност, както едно лишено от дар слово същество може да засвидетелства пред човек, и през целия ден чак до деветия час останал до него. Ала веднага щом настанало това време, звярът слязъл в подножието на скалата и понесъл малкото лъвче към своята бърлога, държейки го със зъби за врата.
Едва ли би трябвало да се питаме дали, когато се озовал сам-самичък върху необитаемата и висока скала, Персевал се почувствал тревожен и нещастен, още повече, че пред погледа му се откривала само безбрежна шир. Със сигурност щял да се чувства и много по-зле, ако не било безпределното му доверие в Създателя. И наистина, той бил един от хората, изпитващи най-голяма вяра в Господ Бог в сравнение с всички останали на света.
При все това подобно поведение било против обичаите, царуващи на земята. В онези времена в цялото кралство Уелс хората били толкова бездушни и безнравствени, че ако синът намирал баща си да лежи, съборен от болест, в леглото, той го извличал за главата, за раменете или за краката навън и тутакси го убивал. Защото ако баща му бъдел оставен да умре в собственото си легло, щял да бъде споходен от всеобщото презрение. И точно обратното — ако се случело син да убие баща си или баща — сина си, а и цели семейства да умрат от насилствена смърт, навсякъде за тях се заговорвало, че са от благороден произход.
Персевал останал през целия ден върху скалата, взирайки се в далечината с надеждата да види минаващ кораб. Ала напразно обръщал поглед в една или друга посока — никакво платно не се появявало на хоризонта. Тогава се обърнал към сърцето в собствените си гърди и потърсил утеха в Господ Бог, към Когото отправил молитва да го пази и закриля, та да не се поддаде на изкушенията на Дявола, скрити в хитрости или в лоши помисли, ала по същия начин, по който бащата трябва да бди над сина си, и Той да го покровителства и охранява. По някое време прострял ръце към небето и се провикнал:
— Мили Боже, Който си ми позволил да се издигна до това високо място, каквото е рицарският орден, Който си ме избрал да ти принадлежа, макар и да не заслужавам тази чест, Господи, смили се над мен, не позволявай да изоставя службата си към Теб, нека да бъда Твой верен съратник, призван да защитава неотстъпно правотата на своя господар срещу всеки, който несправедливо го е нападнал! Господи милостиви, позволи ми да съхраня моята душа, която е Твое притежание и Твое наследство, срещу оногова, който иска да я обсеби, без да има право на това! Милосърдни Отче, нали не друг, а Ти Самият си казал в евангелието:
„Аз съм Добрият Пастир, а Добрият Пастир дава живота Си за Своите овце, докато лошият пастир оставя своите овце без водач и без закрила, поради което още с появата си вълкът ги удушава и разкъсва.“45
Господи, бъди мой пастир, мой закрилник и мой водач, и нека аз да бъда една от Твоите овце! И ако стане така, Господи, че се окажа стотната овца, шугавата, пощръклялата, отделилата се от останалите деветдесет и девет и избягалата в пустинята, смили се над мен, Господи, и не ме оставяй там, а ме върни при Себе Си, сиреч в лоното на Светата Църква и Светата Вяра, където пребивават добрите овце, където се намират справедливите хора и праведните християни. За да не може Дяволът, който не иска нищо друго от мен освен същината, сиреч душата ми, да ме намери беззащитен и без пастир, който да ме води.
След като произнесъл тези думи, Персевал забелязал, че към него се връща лъвът, заради чието лъвче се бил сражавал, ала с нищо не показвал, че иска да му стори зло, а напротив, че е радостен да го види. Персевал го повикал при себе си и той се приближил до него, сякаш бил най-питомното от всички животни на света. Персевал полегнал до него, сложил главата си на мощната му гърбина и останал така, докато над острова паднала нощта, мрачна и черна. С настъпването й рицарят тутакси заспал, без дори да е изпитал глад, защото мислите му били съвсем другаде.