— При все това — възразил му кралят — ще опиташ, надявам се, да го измъкнеш от камъка.
— Господарю — отвърнал му Ланселот, — няма да сторя това. Защото знам, че никой не ще опита, без да претърпи неуспех и дори да се нарани.
— И откъде знаеш за това?
— Знам го, господарю, а и ще ти кажа и още нещо, защото искам да си наясно: днес ще започнат големите приключения и великото чудо на Светия Граал.
Като чул, че Ланселот не желае да стори нищо повече, кралят се обърнал към монсеньор Говен:
— Драги ми племеннико, опитай тогава ти.
— Господарю — отвърнал той, — нека Твоя Светлост ми позволи да не правя това. Щом сеньор Ланселот не иска да си опита късмета, то очевидно и моите усилия ще бъдат напразни, защото е знайно, че той е несравнимо по-добър рицар от мен.
— И все пак — настоял кралят — направи поне един опит. Не за да се сдобиеш с меча, а защото аз искам това.
Тогава Говен протегнал ръка, хванал меча за дръжката и го дръпнал, но не успял да го извлече от камъка.
— Остави, драги ми племеннико — рекъл кралят. — Достатъчно е, че се подчини на моето нареждане.
— Монсеньор Говен — обадил се и Ланселот, — да знаеш, че този меч ще ти създаде един ден такива неприятности, че не ще пожелаеш да го държиш в ръка и на цената на цял замък.
— Сеньор — отвърнал Говен, — аз нямах никакъв избор. Дори да ми бе писано начаса да умра, пак щях да постъпя така, за да изпълня волята на моя господар.
Като чул тези му думи, кралят взел да се разкайва за стореното от монсеньор Говен. Тогава поискал от Персевал да се подложи и той на изпитанието с меча. Персевал му отвърнал, че на драго сърце ще го стори, за да направи компания на монсеньор Говен.
Грабнал меча и го дръпнал с все сила, но също не успял да го изтегли. Тогава всички присъстващи се убедили, че Ланселот е прав и че надписът върху предпазителя на дръжката казва истината. Оттук насетне нямало как да се намери мъж, толкова дързък, че да се заеме с подобно нещо, а Ке се обърнал към краля:
— Господарю, господарю, кълна се в главата си, сега вече можеш спокойно да седнеш на трапезата, когато пожелаеш, защото, както ми се струва, преди гощавката не ти липсваше истинско приключение.
— Тъй да бъде — рекъл кралят, — наистина е време за гощавка.
Всички рицари си тръгнали и оставили канарата на брега, а кралят наредил да оповестят водния сигнал23. Сетне се настанил на високия си престол, а рицарите от Кръглата маса насядали всеки на своето място. Този ден там присъствали четирима короновани крале, а наред с тях — толкова много благородници, че било затруднително дори да бъдат изброени.
И тъй, заел кралят своето кресло в двореца заедно с голяма компания знатни барони на служба при него. След като насядали, станало ясно, че всички рицари от Кръглата маса са дошли и всички места около нея са заети с изключение на Опасното кресло. Тъкмо приключило поднасянето на първото ястие, и настанало чудо на чудесата: всички прозорци и врати на двореца се затворили от само себе си, без никой да ги е докосвал, ала при все това в залата не настъпила мрачина. Присъстващите — и по-наивните, и по-мъдрите — се вцепенили от смайване. Пръв се окопитил Артур, който казал:
— За Бога, сеньори, не ни липсваха днес чудеса и тук, и на брега, но съм убеден, че тепърва ще има да се нагледаме на още по-големи и от тях.
Докато кралят произнасял тези думи, в залата влязъл мъж на преклонна възраст, облечен в бяла роба, ала никой от присъстващите така и не разбрал откъде е дошъл. Старецът вървял пеша и водел за ръка рицар с яркочервени доспехи, но без меч и без щит. Озовавайки се в средата на залата, той казал:
— Мир вам!
Сетне се обърнал към краля със следните думи:
— Кралю Артуре, довел съм Желания рицар, чието потекло произлиза от коляното на цар Давид и се родее с това на Йосиф Ариматейски. Благодарение на него премеждията и изпитанията, сполитащи непрекъснато твоето кралство и чуждестранните земи, най-сетне ще секнат. Ето го и него пред теб.
При тази новина кралят силно се зарадвал и казал на непознатия мъж:
— Сеньор, добре си дошъл и дано твоите думи са истинни! Добре е дошъл и твоят спътник, защото ако той е рицарят, от когото очакваме да доведе докрай изпитанията на Светия Граал, ще го посрещнем с най-голяма радост. Пък и който и да е — този, за когото говориш, или някой друг, — желая му всичко най-добро, след като е благородник от толкова знатно потекло, както ти го представяш.
23
Букв. „да протръбят с рог водата“; сиреч да изсвирят сигнала, приканващ всички присъстващи да си измият ръцете преди началото на пиршеството.