— Тези пак са си намерили повод да не работят.
Като човек с повече опит в четенето на обяви, Калиш пръв откри заповедта, резолирана лично от главния магьосник:
„Задължава се целият персонал на администрацията да присъствува на погребението на Кашчей Безсмъртни, починал скоропостижно от:
(1) инсулт
(2) инфаркт
(3) язва на дванадесетопрастника
(4) спукване на апендисита
(5) други
(излишното се зачерква).
Същото ще се състои 13 часа на Плешивото плато.
За улеснение на персонала един час по-рано времето ще бъде спряно“.
— Да не си губим времето. Тези от Администрацията нямат фантазия да измислят една болест, от която наистина си заслужава да умреш, обаче могат да сменят графика без да предупреждават. До оня ден Кашчей умираше само в сряда и петък, а сега — във вторник и четвъртък. Отиваме да те настаним.
— А кой е Кашчей и какъв е този Главен магьосник?
— А, остави ги.
— Все пак какво ще стане с моята работа?
— Стига си се правил на съзнателен. Довечера сме на бар.
Тук нервите на Калиш се спукаха по всички шевове едновременно.
— Какъв бар, по дяволите! Каква ще е тази работа? И какви са тези двор…
Още преди да е свършил, земята се отвори за да пропусне два дявола. С рога, опашки и дипломатически куфарчета.
— На вашите услуги, сър!
— Погрешно повикване, господа. — Намеси се Гатун.
— Всяко повикване се заплаща, господине!
Гранд-юнакът небрежно им подхвърли два сребърника. Миг по-късно земята се затвори зад слугите сатанински.
В ръката си Калиш откри визитна картичка със заоблени краища. На фона на големи розови букви „АД“ беше написано: „Акционерно дружество «Луцифер и сие». Юридическа консултация и посреднически услуги“.
— Мисля, че наистина имам нужда от почивка — каза Калиш и бавно се отпусна на земята.
Гатун го довлече до колата и се зае да го успокоява.
— Нищо, моето момче. Тук такива неща се случват под път и над път. — И му заши няколко освежителни шамара. — По много пъти на ден. — Последва още по-освежителна серия.
— Вече се чувствувам значително по-добре — изстена Калиш и за доказателство върна последната плесница на Гатун.
— Да, момче, ти бързо ще се издигнеш в Юначеството.
Двамата изобщо не обърнаха внимание на странната заобленост в крайпътните храсти. Тя, обаче не ги изпусна от поглед докато не се скриха зад завоя. Тогава извади от самото дъно на пазарската си чанта радиотелефон.
— Ало, „Мамче-1“, тук пост 14. Току що потеглиха в посока към жилищния комплекс „Замъците“. Говореха, че довечера ще ходят на бар. Край.
— А-у-у! Трябва да вземем спешни мерки преди да са го опошлили и този! Край.
През това време Гатун подробно и с апломб обясняваше на Калиш къде и защо е попаднал:
— … напоследък членската маса на клуба съществено намаля. Пуснахме обявата, защото останахме без младши юнак. Срамота е, но няма да скрия — предшественикът ти се оказа морално неустойчив. Говори се, че са го видели да пие с триглавия змей. Какво падение!
— Да, наистина.
— Осигуряваме ти отлични условия за живот: в клуба има сауна, игрище за голф, плувен басейн, самодеен колектив за хорови песни в прослава на Юначеството. Е, ще трябва да свършваш и по някое добро дело, колкото да си оправдаваш заплатата.
— А магиите истински ли са?
— Е — махна неопределено с ръка гранд-юнакът.
На сутринта затвориха бара. През цялото време Калиш се държа доста дървено, докато Гатун дълго се сбогува със симпатичните сервитьорки.
Късно след обед късметът им проработи повече — успяха да се качат на третия етаж и даже влязоха в приемната на административния магьосник. Иззад бюрото се надигна да ги поздрави кръшна секретарка. Косите и имаха цвета на прясно кована мед, очите и бяха дълбоки планински езера, а дългите и тънки пръсти бяха най-нежните на този свят. Калиш веднага фиксира нежната извивка на нейния бюст, но се престори, че се взира в табелката, окачена на ревера: Ф. Фулбрайт, стажант-вещица.
— Здравей Фоли. Това е нашият нов младши юнак Калиш. Идваме да го регистрираме и да получим снаряжение за него.
— Почакайте един момент, моля. Господин Мук е преди вас.
До сега не бяха обърнали внимание на дребосъка, скрит в коженото кресло.
— Пак ли в чужбина, Малък?
— Ами да. Специализацийка, едно — друго. Нали знаеш — златното печатче, сребърното.
За да минава по-бързо времето, Калиш се пресегна и взе от масичката някакво списание — оказа се последния брой на „Алхимията вчера, днес и утре“. Тъкмо се беше зачел в статията на Къх Пфу „Още веднъж по въпроса как от злато се правят пожари“, когато усети, че някой го гледа. Вдигна очи тъкмо на време за да види как Фоли се скрива зад своя компютър. Даже му се стори, че лицето и порозовява. Калиш се смути и също толкова бързо заби нос в четивото си.