Прекрачва прага. Джером и Холи влизат след него, вървейки един до друг. „Като тъпите близнаци Бобси37“ — си помисля той.
— Братът на Тина ли го е подредил така? — ахва Джером. — Той ли е бил?
— Ако е той, не го е свършил днес. Кръвта е почти засъхнала. И тези мухи… Не виждам още личинки, но…
Джером издава гърлен звук.
— Недей! — заповядва му Холи и се обръща към Ходжис: — Виждам малка брадва. Томахавка или както там ѝ казват. Убийството е извършено с нея.
Ходжис не продумва. Оглежда местопрестъплението. Преценява, че Халидей — ако е Халидей — е мъртъв поне от двайсет и четири часа, а може би и повече. Най-вероятно повече. Но междувременно се е случило и нещо друго, защото мирисът на разляно уиски и барут е силен и съвсем отскоро.
— Бил, това от куршум ли е? — Джером посочва полицата вляво от вратата до нисък шкаф от черешово дърво. В книгата „Параграф 22“ се вижда малка кръгла дупка. Ходжис се приближава, взема книгата, разглежда я отблизо и си мисли: „Този дефект сигурно ще ѝ подбие цената.“ Обръща се към шкафа, на който има две кристални гарафи, може би „Уотърфорд“. Върху прашната повърхност се виждат кръгове — там преди са стояли още две. Ходжис се оглежда и ги вижда на пода зад бюрото.
— Да, дупка от куршум е — казва Холм. — Дори долавям мирис на барут.
— Имало е схватка — заключава Джером и добавя, посочвайки трупа, без да го поглежда. — Но той не е участвал.
— Прав си — съгласява се Ходжис. — Той не е участвал. А участниците са напуснали полесражението.
— Питър Саубърс ли е единият?
Ходжис въздъхва тежко:
— Почти съм сигурен. Дошъл е тук, след като ни се изплъзна, минавайки през задната врата на аптеката.
— Някой е взел компютъра на Халидей — обажда се Холи. — Кабелите към записвачката са там, до касата, има безжична мишка и кутия с няколко флашки, но компютърът го няма. Видях голямо празно място на бюрото отвън. Сигурно е бил лаптоп.
— Какво ще правим? — пита Джером.
— Ще повикаме полицията — казва Ходжис, макар че хич не му се иска. Усеща, че Пит Саубърс е в тежко положение и полицията ще го утежни още повече, поне първоначално, но вече игра ролята на самотния рейнджър в случая с Убиеца с мерцедеса и за малко не предизвика гибелта на няколко хиляди тийнейджъри.
Изважда мобилния си, но преди да го включи, апаратът иззвънява в ръката му.
— Питър е! — извиква Холи. Казва го с абсолютна убеденост, очите ѝ отново блестят. — Обзалагам се на шест хиляди долара! Вече иска да говори. Не зяпай, Бил, натисни тъпата зелена слушалка!
Той се подчинява.
— Помогнете! — изстрелва Пит Саубърс. — Моля ви, господин Ходжис, помогнете!
— Момент да включа на високоговорител, за да чуват и сътрудниците ми.
— Сътрудници? — Тревогата в гласа на Пит нараства. — Какви сътрудници?
— Холи Гибни. Сестра ти я познава. И Джером Робинсън. По-големият брат на Барбара Робинсън.
— Ами… Добре. — И добавя сякаш на себе си: — От това по-зле едва ли може да стане.
— Питър, ние сме в книжарницата на Андрю Халидей. В кабинета има мъртвец. Предполагам, че е Халидей, освен това предполагам, че ти знаеш за него. Верни ли са предположенията ми?
За миг момчето не продумва. Ако не е слабият шум от трафик, който долита от отсрещната страна, Ходжис щеше да си помисли, че връзката е прекъсната. Изведнъж Пит заговаря и думите се леят като водопад:
— Беше там, когато влязох. Човекът с червени устни. Каза, че Халидей ме чака в кабинета си, тръгнах натам, той ме последва, имаше пистолет и се опита да ме убие, като отказах да издам къде са тетрадките. Отказах му защото… защото не заслужава да ги притежава и защото така или иначе щеше да ме убие, виждах по очите му, че ще го направи. Той… аз…
— Замери го с гарафите, нали?
— Да! Кристалните бутилки! Той стреля в мен! Не улучи, обаче на косъм, куршумът изсвистя над мен. Изплъзнах се и избягах, но той ми се обади по мобилния и ме заплаши, че ще обвинят мен за убийството, защото го замерих и с брадвата… Видяхте ли я?
— Да — отговаря Ходжис. — Виждам я.
— По нея има… мои отпечатъци… защото я грабнах и я хвърлих по мъжа. Той има също видеозапис на кавгата ми с Халидей в книжарницата… Той се опитваше да ме изнуди! Имам предвид Халидей, не човекът с червените устни, само че сега и той ме шантажира!
— Записите от охранителните камери са у този мъж, така ли? — навежда се към телефона Холи. — Това ли казваш?
37
Герои от дълга поредица детски романи, написани под псевдонима Лора Лий Хоуп. От 1904 до 1979 са издадени 72 романа. — Б.пр.