Пит сяда на стълбите, за да си събуе обувките (не бива стъпките му да отекват в тишината), и отново си помисля: „Аз забърках Тина в тази каша и аз съм длъжен да я спася!“
Звъни на мобилния на сестра си. От мазето приглушено прозвучава мелодията на „Сноу Патрол“, рингтонът, избран от Тина.
Човекът с червените устни отговаря незабавно:
— Здрасти, Питър. — Гласът му е спокоен. Владее се. Пит не може да прецени дали това спокойствие улеснява плана му, или ще е спънка. — Приготви ли тетрадките?
— Да. Добре ли е сестра ми?
— О, да. Къде си?
— Много забавно — промърморва Питър… и май наистина е така. — На Джими Голд щеше да му хареса…
— Не съм в настроение за тарикатски гатанки — прекъсва го Морис. — Давай по същество и да приключваме. Къде си?
— Помниш ли съботното царство на филмите?
— Какви ги… — Морис млъква. Явно мисли. — За зала „Норт Сайд“ ли говориш? Където прожектираха разни лигави бози… — Най-сетне вдява. — Ти си тук?!
— Да. А ти си в мазето. Видях колата ти отзад. През цялото време си бил на трийсет метра от тетрадките. — „Дори по-малко“ — си помисля. — Ела да си ги вземеш.
Прекъсва разговора, преди онзи да се опита да се пазари, и хуква към кухнята — бос, с обувките в ръка. Трябва да се скрие, преди извергът да се качи по стълбището. Ако успее, има шанс. Ако ли не, може би ще загине заедно със сестра си.
От мазето се разнася вик, много по-силен от рингтона: Тина крещи от болка.
„Жива е! — радва се Пит, но след миг радостта му помръква. — Мръсникът я удари. Не, не вярно. Аз я го направих. Вината е моя, само моя.“
51.
Морис, който седи на кашон с надпис „КУХНЕНСКИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ“, затваря мобилния телефон на Тина и безмълвно се взира в него. Само един въпрос е важен сега: истината ли казва хлапакът, или лъже?
Изглежда, не лъже. И двамата са израснали на Сикамор Стрийт, и двамата през съботните дни са гледали филми в голямата зала на втория етаж. Седели са на сгъваемите столове и са яли пуканките, продавани от момичетата от местния скаутски отряд. Логично е и двамата да изберат за скривалище тъкмо тази сграда — близо и до къщата, в която са израснали, и до заровения сандък. Показателна е и табелата на фасадата. Морис я забеляза още при първото си разузнавателно посещение: „ПРОДАВА СЕ ОТ АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ «ТОМАС САУБЪРС»“. Щом баща му е посредник при продажбата на тази сграда, малкият спокойно би могъл да открадне ключа.
Сграбчва Тина за ръката и я завлича до котела на парното — грамаден прашен динозавър. Тя пак изпищява, опитвайки се премести тежестта на пострадалия си крак. Морис я зашлевява:
— Млъквай, лигло! Престани да цивриш!
Шнурът на компютъра е прекалено къс, за да я завърже с него, но на стената е закачена преносима лампа с намотан около нея оранжев кабел. Лампата не му е нужна, обаче дългият кабел е сякаш дар от бога. Мислеше си, че копеленцето не може да го вбеси повече, но то успя. „На Джими Голд щеше да му хареса.“ Кой му дава право да споменава творбите на Ротстийн?! Те са си само негови, на Морис, защото той ги намери.
— Обърни се.
Хлапачката не се подчинява веднага и той още повече се вбесява на брат ѝ. Сграбчва я за рамене и я завърта. Този път Тина не изпищява — от плътно стиснатите ѝ устни се изтръгва само стон. Любимата ѝ жълта блуза е изцапана от прахоляка в мазето.
Морис съединява двата кабела и омотава получената дълга жица около китките на Тина и хвърля лампата зад една тръба на парния котел. Стяга жицата толкова силно, че лопатките на хлапачката почти се срещат на гърба ѝ. Прави двоен възел и продължава мислено да се заканва на Пит: „Тетрадките са били тук през цялото време — и това му е забавно!? Такава забава ще му спретна, че ще умре от смях!“
Навежда се, подпира длани на коленете си и се привежда така, че да гледа сестрата на крадеца право в очите:
— Отивам горе да си взема своето, приятелко. И да убия досадния ти брат. А след това ще убия ѝ теб. — Целува я по носа. — Животът ти приключи. Мисли за това, докато се върна.
И забързва към стълбището.
52.
Пит е в сервизното помещение. Вратата едва-едва е открехната, но през тесния процеп се вижда как човекът с червените устни минава отвън е червено-черен пистолет в едната ръка и с мобилния телефон на Тина — в другата. Стъпките му отекват в празните помещения на първия етаж. Пит чува как онзи трополи — туп-туп-туп — към залата, известна като „съботното царство на филмите“, и се втурва надолу към мазето. Пътьом хвърля обувките — иска ръцете му да са свободни. Иска гаднярът с червените устни да разбере къде е отишъл. Може би това ще го забави малко.