— Напомня ми за къщата на баба Лили — замечтано изрече тя.
Той отвори вратата и постави ръце върху талията й, и я свали от пикапа на ръце. Стъписана, тя го погледна.
— Втори път няма да рискувам с полата ти — дрезгаво обясни той.
Сърцето й отново заби лудо.
Рийс се пресегна, взе куфара й, а с другата ръка хвана нейната и двамата се отправиха към къщата. Влязоха през задната врата, която бе отключена. Тя се озадачи, че оставил дома си отворен, след като е знаел, че ще отсъства няколко часа.
Отляво до вратата бяха подредени пералня и сушилня, а от другата страна — закачалка за дрехи, от която висяха шапки, палта, наметки и жълти дъждобрани, а долу бяха подредени ботуши, повечето доста кални. Точно отсреща в дъното на малък коридор беше банята. Колко удобно, помисли си тя. Когато се върнеш мокър от глава до пети, направо влизаш да си вземеш душ, без да изцапаш цялата къща.
Обърнаха се наляво и се озоваха в голяма, слънчева кухня. Маделин с интерес огледа големите електроуреди, които изобщо не бе очаквала да открие в ранчото на мъж без семейство. Смяташе, че къщата му ще е далеч по-малка и старомодна.
— Къщата има десет стаи — обясни той. — Шест на долния етаж и четири спални горе.
— Много голям дом за сам човек — отбеляза тя, като го последва по стълбите нагоре.
— Точно затова искам да се оженя. — Изрече го така, сякаш обясняваше защо е поискал чаша вода. — Родителите ми са я построили, като съм бил бебе. Аз израснах тук. Иска ми се един ден да я оставя на моите деца.
Маделин усети, че не й достига въздух, не заради изкачването на стъпалата. Обзе я слабост при мисълта да роди неговите деца.
Той отвори вратата точно срещу стълбите и я покани в голяма спалня с бели завеси на прозорците и бяло покривало на просторното легло. Тя издаде звук на възхищение. Отстрани видя стар люлеещ се стол, а върху гладкия, дървен под бе постлан ръчно-тъкан килим. Само дюшемето сигурно струваше цяло състояние. И въпреки това се излъчваше безличност, нищо не издаваше обитателят на това помещение. Все пак той живее сам, напомни си тя; стаите, които използва сигурно носят характерен отпечатък, но точно тази чакаше децата му, които да я изпълнят.
Той пристъпи напред и остави куфара й върху леглото.
— Няма да мога да си освободя целия ден — обясни Рийс. — Трябва да свърша някои неща, така че ще те оставя да се забавляваш сама. Можеш да си почиваш или да правиш, какво решиш. Банята е в дъното на коридора, ако искаш да се освежиш. Моята спалня има самостоятелна баня, така че няма опасност да попаднеш на мен.
В същия миг тя реши, че не иска да остава сама целия ден, без никаква работа.
— Може ли да дойда с теб?
— Ще се отегчиш. Чака ме мръсна работа.
Тя повдигна рамене.
— И друго път ми се е случвало.
Той я изгледа продължително, но лицето му не издаваше никаква емоция.
— Добре — най-сетне се съгласи той, чудейки се дали тя ще е на същото мнение, когато скъпите й обувки се нацапат с тор.
Очите й отразиха усмивката.
— Ще се преоблека за три минути.
Рийс не й повярва.
— Ще бъда в конюшнята. Ела направо там, като се приготвиш.
Щом той затвори вратата зад гърба си, Маделин се съблече, нахлузи чифт джинси и обу най-старите си маратонки, които бе донесла специално за такива случаи. В крайна сметка, нямаше да може да разгледа ранчото с обувки на висок ток. Облече бяла памучна блуза и излезе от стаята, точно когато и той се появи от неговата, след като бе сменил ризата си. Той я погледна невярващо; след това очите му се присвиха, когато се плъзнаха по врата и раменете. Маделин едва не потрепери, усетила чисто мъжкия му поглед върху гърдите си и изведнъж я обля топлина. И друг път бе забелязвала мъжете да скришом да оглеждат бюста й, но Рийс изобщо не се опитваше да се прикрие. Усети как зърната на гърдите й набъбват.
— Не вярвах, че ще успееш толкова бързо — каза той.
— Не обръщам голямо внимание на дрехите.
Не се и налага, помисли си той. Тялото, което обличаше в тях, бе достатъчно само по себе си; всичко останало бе излишно. Възбуждаше го самата мисъл за гърдите й и дългите, стройни крака. Джинсите ги прикриваха, но сега вече той знаеше точно колко добре оформени са, а когато се обърна, за да затвори врата, забеляза и идеалното й дупе, точно като обърнато сърце. Стана му много горещо, което със сигурност не бе от времето навън.
Вървеше до него към конюшнята, като постоянно въртеше глава във всички посоки, за да огледа ранчото. Зад къщата видя гараж с три врати.
— Още колко коли имаш? — попита тя.
— Само пикапа — рязко отговори той.