Видя също и кокошарник, а из целия двор се разхождаха малки бели пиленца.
— Значи сам си отглеждаш яйца?
С крайчеца на окото си забеляза, че устните се поместиха в нещо като усмивка.
— Също и млякото.
— Впечатлена съм! От шестгодишна не съм пила истинско домашно мляко.
— Забелязах, че имаш акцент. Откъде си?
— Вирджиния. Преместихме се в Ню Йорк, когато мама се омъжи повторно, но по-късно отново се върнах във Вирджиния и завърших колеж там.
— Родителите ти разведени ли са?
— Не. Баща ми почина. Мама се омъжи отново три години по-късно.
Той отвори вратата на хангара.
— Моите родители починаха един след друг за една година. Струва ми се, че просто не можеха да живеят по отделно.
Обгърна я аромата на земя, сено, кожа, коне и Маделин дълбоко пое въздух. Стори й се много по-приятно, отколкото миризмата на изгорели газове.
Хангарът бе огромен. Забеляза конюшни в единия край, до тях специален кът за машини, както и отделна част за събиране на сено. Всичко наоколо подсказваше, че някога това е било доста проспериращо имение, но очевидно Рийс бе изпаднал в затруднение. Как ли го приемаше човек като него, с такава крещяща гордост! Прииска й се да хване ръката му и да го успокои, че няма страшно, но усещаше, че той не би приел подобен жест. Гордостта, с която сам обработваше това огромно ранчо не би му позволила да приеме такова отношение, което би изтълкувал като съжаление. Тя не знаеше какво трябва да се свърши, нито пък как, затова просто внимаваше да не му пречи, като забеляза педантичността, с която той изпипваше всичко. Той почисти конюшните и сложи прясно сено. Отпред бе забелязала три коня, които той почисти внимателно, заведе ги в конюшните, сипа им храна и вода. Повика и една неприлично кротка крава, която доволно го изчака да я издои. С кофа, до половина пълна с прясно, ухаещо мляко, той се върна в къщата, където веднага го обградиха две котки и започнаха настойчиво да мяукат при аромата на мляко.
— Махайте се оттук — скара им се той. — Ходете да ловите мишки!
Сега вече Маделин знаеше какво да прави. Взе стерилизиращата кана, която бе забелязала още преди, и намери цедилката. Той я погледна доста учудено, когато тя постави цедилката над отвора на каната, така че той да може да изсипе отгоре млякото.
— Гледала съм баба Лили да го прави — радостно обяви тя. — Не бях достатъчно силна, за да държа кофата, но знаех, че един ден като порасна, най-после и това ще ми разреши.
— И така ли стана?
— Не, продаде кравата през лятото, преди да започна училище. Тя имаше само една крава, за мляко, но районът вече се превръщаше в градски и затова реши да я продаде.
Той остави кофата на земята и взе цедилката.
— Хайде, сега имаш възможност да докажеш, че си пораснала. Ти сипваш.
На устните й се появи доволна усмивка, когато вдигна кофата и внимателно прецеди млякото в каната. В кухнята се разнесе приятен аромат.
— Благодаря ти — каза тя, щом свърши със задачата. — Никога досега не съм се изпълнявала толкова тържествена церемония.
Този път стана. Устните на Рийс се разтегнаха в усмивка. Маделин отново усети прилива на топлина и в този момент разбра, че е загубена.
ТРЕТА ГЛАВА
— Тук не кипи кой знае какъв нощен живот, но на около двадесет мили има бирария и кафене, където бихме могли да отидем да потанцуваме.
Маделин се поколеба.
— Имаш ли нещо против да си останем тук? Сигурно си уморен, аз също. Иска ми се просто да си почина.
Рийс замълча. Не бе очаквал тя да откаже поканата му, пък и мисълта да я държи в прегръдката си, докато танцуват, му се струваше доста съблазнителна. Може би сред толкова много хора ще да забрави желанието си към нея. Тази жена не бе подходяща за него, по дяволите.
От друга страна, тази сутрин бе станал в четири, така че идеята да си почине вкъщи му стори истинско блаженство. Само дето едва ли ще успее да се отпусне, докато тя е наоколо.
— Можем да поиграем на „Монополи“. Видях я на етажерката, при книгите — предложи тя. — Или на карти. Мога да играя покер, блек джек, хартс, руми, гледай си работата.
Той я изгледа напрегнато, докато тя изброяваше впечатляващия списък от игри на карти. На лицето й бе изписано ангелско изражение.
— Избирам да поиграем на руми.
— Добре. Джокерите, валетата, тройките, петиците, седмиците и Рейчъл са полудели — бързо заяви тя.
— От друга страна, тази вечер по телевизията ще дават бейзболен мач. Какво, по дяволите, е Рейчъл?
— Дама каро. Нали знаеш, че те си имат имена?
— Не, не знаех. Сега ли си го измисли?
— Не. Рейчъл е дама каро, Палас е дама пика, Джудит — дама купа и Арджин — дама спатия.