— А поповете и валетата имат ли си имена?
— Не зная. И да имат, никога не съм ги чувала.
Той отново я изгледа, след което се облегна на дивана и вдигна краката си върху малката масичка за кафе. Тя забелязала дяволито пламъче в очите му, когато той каза:
— Малкият пластмасов накрайник на връзките на обувките ти се нарича екселбанд.
Тя зае същото положение като него, а устните й се извиха от едва сдържан смях.
— Вдлъбнатината на дъното на бутилка шампанско се нарича пънт.
— Разстоянието между края на бутилката и началото на течността в нея се нарича утечка.
— Ембрионът в начална фаза от развитието си се нарича зигота.
— Под езика на птиците се отделя леплива субстанция, с която те слепят сухите клонки за гнездото си.
Маделин завъртя очи от учудване, но не се предаде.
— Фламингото е толкова розово, защото яде скариди.
— Светлината от слънцето достига до земята за осем минути.
— Домашната муха лети със скорост от девет километра в час.
— Мравката може да повдигне тежест, превишаваща петдесет пъти собственото й тегло.
Тя замълча и го погледна замислено.
— Излъга ли за гнездата на птиците?
Той поклати глава.
— Предаваш ли се?
— Никога не изстрелвай всичките си патрони още при първия залп.
Други залпове обаче нямаше да последват, помисли си той. След около осемнадесет часа той щеше да я качи на самолета за Ню Йорк и повече никога нямаше да се видят.
Настъпи неудобна тишина. Маделин се изправи и му се усмихна.
— Ще те оставя сам да си гледаш мача, ако не възразяваш. Искам да се излегна на люлката отвън и да послушам жабите и щурците.
Рийс я проследи с поглед, докато тя бавно напусна стаята; след малко чу изскърцването на люлката и ритмичния звук от нейното полюляване. Включи телевизора и дори за малко се загледа в играта, но вниманието му бе изцяло погълнато от шума отвън. След минути се отказа от гледането.
Маделин се люлееше със затворени очи, но, като чу отварянето на външната врата и тежките му стъпки върху дървената веранда ги отвори. Той спря на около метър от нея и се облегна на една от колоните.
Запалката му проблесна в тъмнината; след това остана само пламъчето от върха на цигарата. Маделин се загледа в очертанията на фигурата му. Прииска й се да можеше да стане, да се приближи до него, да плъзне ръце по раменете и да се сгуши в гърдите му. Той не проговори, затова тя отново затвори очи и се потопи в тихия мрак. Пролетната вечер я изпълваше със спокойствие. Точно такъв начин на живот желаеше тя, близо до земята, където самата природа излъчваше ведрина.
— Защо отговори на обявата?
Дрезгавият му глас прозвуча съвсем тихо, без да нарушава нощната тишина. След няколко секунди Маделин отвори очи и отговори:
— До голяма степен поради същата причина, заради която ти я публикува. И от любопитство, трябва да призная, но и защото искам да се омъжа и да имам семейство.
— Едва ли се налага да пропътуваш цялото разстояние дотук, за да го направиш.
— А може би трябва — напълно сериозно отвърна тя.
— Нямаш ли някой в Ню Йорк?
— Имам приятели, но не и мъж, за когото бих искала да се омъжа. Пък и не съм сигурна, че предпочитам да живея в Ню Йорк. Това място тук е прекрасно.
— Виждаш го в най-добрата му светлина. Зимата е същински ад. Като всяко място под слънцето и това тук си има недостатъци.
— И предимства. Ако не вярваше, че те са повече от недостатъците, не би живял тук.
— Израснал съм в това ранчо. То е моят дом. Ескимосите също си харесват домовете, аз обаче не бих искал да живея на полюса.
Маделин извърна глава и впери поглед в тъмнината. Усещаше какво предстои и в същото време от цялото си сърце се молеше да не е права. От начина, по който той започна да изброява негативните страни на живота тук, веднага се досети какво ще й каже.
— Маделин, мястото ти не е тук.
Тя продължи да се люлее.
— Значи срещата ни е провал?
— Да.
— Въпреки че ме намираш за привлекателна? — Тъмнината й даде кураж да се държи дръзко.
— Искрите прехвърчат и в двете посоки. — Той загаси цигара в подметката на ботуша си и захвърли фаса в двора.
— Така е. Защо не съм подходяща за целта ти?
— Много си подходяща даже, ако говорим за леглото — мрачно отговори той. — Още сега бих те завел там. Но извън него — не. Изобщо не ставаш за моя жена.
— Обясни ми, моля те. Искам да зная защо ме отхвърляш.
Неочаквано той се отмести от колоната и седна до нея на люлката, а механизмите й изскърцаха от тежестта му.
— Преди време бях женен, в продължение на две години. В много отношения ти си като първата ми жена. Тя беше градска персона. Харесваше разнообразието и забавленията на големия град. Допреди брака ни изобщо не беше стъпвала в ранчо, затова й се стори романтично, точно като на филм, докато не разбра, че животът във фермата е преди всичко работа, а не удоволствия. Още преди първата зима започна да губи търпение, но студът преля чашата. Втората година с нея бе същински ад.