Маделин напусна кабинета, чувствайки се изцедена. До този момент не си бе дала сметка колко много горчивина таи в себе си Рийс. Той бе толкова твърдо решен никога повече да не допусне жена до себе си, че тя едва ли изобщо щеше да успее да го опознае. Мина й през ума, че вероятно се хвърля в бой за вече загубена кауза.
— Кога пристигат брат ти и приятелката ти? — рязко попита той.
Не му бе харесала новината, че ги е поканила. Сега вече Маделин разбираше защо. Ако на церемонията присъстваха приятели и роднини, цялото събитие щеше да изглежда като истинска сватба, не като бизнес договор. А той точно това желаеше — бизнес договор с регламентирано право да спи с партньора си.
— В деня преди сватбата. Няма да могат да останат след това, затова решихме да отидем на вечеря предната вечер. Ще дойдеш, нали?
— Няма да мога. Няма кой да прибере животните и да ми свърши работата. Дори и да реша да тръгна след като приключа в ранчото, пътят ми е поне три часа, така че няма никакъв смисъл.
Маделин се изчерви. Трябваше да се сети за дългия път и работата, която чака само него. Сега си даде сметка още колко й остава да научи за живота в ранчото.
— Съжалявам, трябваше да се сетя по-рано. Ще се обадя на Робърт…
Той я прекъсна.
— Няма смисъл да отлагаш уговорката, само защото аз няма да мога да присъствам. Излез с приятелите си и се позабавлявай. И без това като се оженим няма да ни се случва често да вечеряме навън.
Ако бе очаквал, че тя ще се ужаси от думите му, сега остана разочарован. Вече и сама бе стигнала до този извод и изобщо не й пукаше. Единствената й цел бе да му помогне да съживят ранчото; може би, когато бизнесът им потръгне, част от горчивината му ще изчезне. С удоволствие щеше да жертва вечерите в ресторанти в името на тази цел.
— Ако си сигурен…
— Щом го казах! — процеди той.
Маделин скръсти ръце на талията.
— Много ми се иска да разбера точно какъв ти е проблемът? Виждала съм мъже с проблеми с простата и жени с постоянен предменструален синдром, но и те не са били толкова сприхави, колкото си ти. Какво ти има?
— Ще ти кажа! — изръмжа той. — Опитвам се да спра цигарите. — След което гневно закрачи към пикапа, като я остави сама зад себе си.
Тя премигна, а на устните й бавно се появи усмивка. Маделин бързо се качи в пикапа.
— И сега какво? Имаш склонност към убийства или си раздразнителен като ранен бик?
— По малко и от двете — през зъби процеди той.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Очите му я гледаха напрегнато.
— Не е само заради цигарите. Иска ми се да си чисто гола и да обгърнеш кръста ми с бедрата си.
Маделин не искаше да му отказва. Харесваше го и знаеше, че той има нужда от нея, макар и само в сексуално отношение. От друга страна, не желаеше първия път да стане набързо в непозната мотелска стая, когато тя е напрегната от стреса, а той е изнервен от липсата на никотин. Съмняваше се, че нещата ще се променят до деня на сватбата, но се надяваше, че тогава поне ще е по-спокойна.
Той прочете отговора в очите й и изруга, като прокара ръка през врата си.
— Остават още само два проклети дни.
— И за двама ни. — Тя погледна през прозореца. — Признавам си, че се опитвам да го отложа. И че съм притеснена.
— Защо? Аз не съм грубиянин. Ако не съм в състояние да се контролирам първия път, ще го направя при втория. Няма да те нараня, Мади, и ще се постарая да ти доставя удоволствие.
— Зная — нежно отвърна тя. — Проблемът е, че за мен ти все още си непознат.
— Много жени си лягат с мъже, които току-що са срещнали в бара.
— Не и аз.
— Очевидно не си лягаш и с мъжа, за когото ще се омъжиш.
— Това изобщо не беше честно — погледна го ядосано Маделин — и много добре го знаеш, защото ние не се женим при нормални обстоятелства. Ако смяташ през цялото време да ми говориш троснато и да ме пришпорваш, може би е по-добре да не се виждаме преди сватбата.
— Звучи ми дяволски добре — през зъби процеди той.
И така тя прекара оставащите два дни до сватбата сама, до пристигането на Кристин и Робърт. Не бе очаквала от Рийс всеки ден да пътува до Билингс, но сега я тревожеше фактът, че се бяха скарали още преди сватбата. Ако този брак изобщо оцелееше, със сигурност щеше да е доста размирен.
Когато посрещна Кристин и Робърт на летището, приятелката й нетърпеливо се огледа.
— Е, къде е той?
— В ранчото е, има работа. Няма кой да се грижи за животните, затова няма да дойде довечера.
Кристин се намръщи, но за изненада на Маделин, Робърт го прие съвсем нормално. Трябваше й секунда време, за да си припомни, че ако Робърт проявява разбиране към нещо, то това е принципът работата преди всичко останало.