Сега вече бяха съвсем сами. Рийс задържа ръката си на кръста й, докато напускаха летището.
— Изглеждаш така сякаш всеки момент ще припаднеш — сърдито отбеляза той.
Маделин наистина се чувстваше доста немощно.
— Много е вероятно. Никога досега не съм била омъжена. Доста изнервяща процедура.
Той й помогна да се качи в колата.
— Яла ли си нещо днес?
Тя поклати глава.
Той ругаеше под нос, когато седна зад волана.
— Нищо чудно, че цялата трепериш. Ще спрем някъде да хапнеш.
— Не, не още. Може да се отбием някъде по-близо до ранчото. Все още съм прекалено изнервена, за да ям.
В крайна сметка, спряха направо в ранчото. Рийс качи куфарите й в спалнята.
— Има голям дрешник — обясни той и отвори вратата, която водеше до помещение, колкото малка стая, пълно с закачалки от всички страни. — Не започвай веднага да си разопаковаш багажа. Първо трябва да хапнеш.
Тя посочи дрехите си.
— Ще се наложи преди това да се преоблека. Не мога да готвя облечена така.
— Аз ще сготвя — рязко отвърна той.
Обядът се състоеше в супа и сандвичи. Маделин се насили да изяде половин филия и една купа супа. Всичко й се струваше нереално. Вече бе омъжена. И това тук бе нейният дом.
Рийс се качи в спалнята и се преоблече в работни дрехи. Независимо че днес бе денят на сватбата им, той имаше задачи. Маделин почисти кухнята, след което се качи да разопакова багажа си. Неговата спалня бе доста по-голяма от онази, в която спа при предишното си посещение, със самостоятелна баня, в която имаше вана и душ кабина. Леглото бе с най-големия размер, който човек можеше да намери в магазините. Представи си, че всяка вечер ще си ляга тук с него и й се зави свят. Вече бе късен следобед.
Отново бе слязла в кухнята, този път облечена по-подходящо в джинси и блуза с къси ръкави, когато той се върна уморен и мръсен.
— Гладен ли си вече? — попита го тя. — Мога да ти приготвя нещо набързо.
— Не, ще ям пак сандвичи — отговори той. — Точно сега не ми е до ядене. — Рийс разкопчаваше копчетата на ризата, докато изкачваше стъпалата.
Маделин приготви сандвичи и седна с него на масата, като отпиваше от чашата мляко, докато той се хранеше. Досега нямаше представа колко яде мъж, отдаден на физическа работа, но забеляза, че ще се налага да готви два пъти повече, отколкото бе предполагала.
— Трябва да довърша едни документи — обясни той, след като се наяде и остави чинията в мивката. — Няма да се забавя.
Тя го разбра. След като изми чиниите, се качи горе и си взе дълга вана. Излизаше от банята, със зачервена от горещата вода кожа, когато той влезе в спалнята.
Тя спря на място и прехапа устни, когато забеляза пронизващия му поглед, плъзнал се от разрешената й коса до босите крака, сякаш можеше да я види през бялата, памучна нощница. Рийс седна на ръба на леглото, събу ботушите си, след което отново се изправи и измъкна ризата от джинсите. Не сваляше поглед от нея, докато разкопчаваше дрехата и накрая я свали. Беше широкоплещест, с мускулести гърди, а кожата му бе загоряла от слънцето.
След това започна да разкопчава панталона си.
Маделин си пое дълбоко въздух и повдигна глава.
— Има нещо, което трябва да знаеш.
Той спря и я погледна напрегнато. Тя стоеше дръзко изправена, а светлата й коса се бе разпиляла по раменете. Широката й нощница без ръкави нямаше нищо общо с копринените халати, които носеше Ейприл, но Маделин нямаше нужда от коприна, за да изглежда съблазнителна. Зърната на гърдите й се очертава под тънката материя и това му подейства достатъчно възбуждащо. Какво имаше да му каже, от което бе толкова напрегната?
— Не ми казвай, че си решила да изчакаме още няколко нощи, защото няма да се съглася — нежно отговори той. — Защо си толкова напрегната?
Тя посочи леглото.
— Никога досега не съм го правила.
Очевидно не я чу правилно. Стъписай, той свали ципа си.
— Никога досега не си правила секс?
— Да, и ако трябва да бъда честна, не изгарям от желание да опитам. Желая те и искам да съм с теб, но не очаквам да ми хареса при първия път. — Тя го гледаше право в очите.
Обзе го необясним гняв.
— По дяволите, Маделин, щом като си девствена, защо изобщо ходи на медицински преглед?
Маделин стоеше невъзмутима като кралица.
— Първо, защото тогава още не бяхме женени. До тази сутрин, когато стана мой съпруг, това изобщо не ти влизаше в работата. Освен това, ти нямаше да ми повярваш. Сега ми вярваш, защото няма смисъл да те лъжа, като сам ще разбереш истината само след няколко минути. — Тя говореше с хладно достойнство и вирната брадичка.
— Но ние вече планирахме да се женим.
— Така е, но можеше всичко да се провали.