Думите му я засегнаха, но тя не прекъсна работата си нито за миг.
— Правя, каквото мога. Защо не отидеш да си вземеш душ и да починеш малко?
Той бавно се изкачи по стълбите. Маделин прехапа устни, наряза картофите и ги пусна в тенджера с гореща вода, за да ги задуши. Ако той не изглеждаше толкова уморен, сигурно щеше да отвърне на заядливите реплики, но Рийс видимо бе смазан от работа. Явно денят му никак не е бил лек.
Отвори консерва зелен фасул, изсипа я в тигана и добави подправки. Свинското вече се печеше. Хляб. Трябваше й хляб. Не откри замразени сухари в хладилника. Не успя да си припомни рецептата за малки питки, независимо, че хиляди пъти бе наблюдавала баба Лили да ги приготвя. Отвори готварската книга и започна да преглежда съдържанието.
Когато прочете списъка с необходимите продукти, изведнъж всичко се върна в спомените й. Забърка тестото, после го омеси и накрая го разстла в кръг, както обичаше да прави като дете. Не намери формичка за рязане на тесто, затова използва гърлото на широка чаша за вода. Само след няколко минути във фурната вече се печеха дузина малки кръгли питки.
А сега, десерт. Беше забелязала няколко малки шоколадови кекса. Извади ги от хладилника заедно с консерва компот от праскови. Това щеше да свърши работа, в момента нямаше време да опече някакъв сладкиш. Отвори консервата и я изсипа в две купи.
Постла покривка на масата и точно тогава Рийс се появи отново, значително по-чист, но не и в по-добро настроение. Многозначително огледа все още празната маса и отиде в дневната.
Маделин провери картофите — вече бяха омекнали. Смеси малко мляко с брашно и го изсипа в тенджерата, за да сгъсти водата. Остави ги да се задушават още известно време, през което погледна месото и зеления фасул.
Питките вече бяха златисти на цвят и достатъчно бухнали. Дано да ставаха за ядене… Спази рецептата, така че би трябвало да са вкусни. Подреди ги в голяма чиния и сключи пръсти за късмет.
Най-сетне и свинското беше готово.
— Рийс, вечерята е готова!
— Крайно време беше!
Тя набързо подреди масата и в последния момент установи, че не е сварила нито кафе, нито чай. Извади две чаши от шкафа и ги напълни с мляко. Знаеше, че Рийс обича мляко, вероятно нямаше да има нищо против да го пие и на вечеря.
Задушеното месо не беше най-крехкото, което някога бе яла, а пък питките бяха малко твърди, но той се хранеше без никакъв коментар. Твърди или не, дузината малки питки изчезна за съвсем кратко време, а тя бе изяла само една. Когато приключваше с третата порция задушени картофи, Маделин се изправи.
— Искаш ли десерт?
Той повдигна глава.
— Десерт?
Не успя да възпре усмивката си. Лесно можеше да отгатнеш, че този мъж е живял сам през последните седем години.
— Не е нещо особено, защото не ми остана време да изпека сладкиш.
Тя извади шоколадовия кекс, посипа го с парченца праскови и накрая го заля със сиропа от консервата. Рийс я погледна учудено, когато поднесе купата пред него.
— Опитай го поне — подкани го тя. — Зная, че не е нищо особено, но е вкусно.
След минути Рийс бе изял цялата купа. Умората от лицето му като че ли бе поизчезнала.
— Стерео-уредбата в дневната изглежда много добра.
— Имам я от години. Надявам се да е издържала превоза.
Той бе продал своята уредба още преди години, след като реши, се нуждае повече от пари, отколкото от музика и отдавна си бе забранил да мисли за нея. Когато се бориш да оцелееш, бързо се научаваш да определяш приоритети си. Но на Рийс му липсваше хубавата музика и с нетърпение чакаше отново да чуе любимите си класически произведения.
От цялата къща си личеше с какво се е занимавала цял ден и сега той изпита чувства на вина, задето й се развика, че вечерята още не бе готова. От години подовете не са били толкова чисти, а прахта бе избърсана от всички повърхности. Домът му ухаеше на препарати за почистване, а банята блестеше от чистота. Все пак в къщата имаше десет стаи на площ от четиристотин квадратни метра — градската му съпруга очевидно знаеше какво значи работа.
Помогна й да вдигнат масата и зареди миялната машина с мръсните съдове.
— Какво е това? — попита той и посочи списъка й.
— Списък с продукти, които трябва да купим. Всичко е на привършване.
Той повдигна рамене.
— Обикновено бях толкова уморен, че се хранех предимно със сандвичи.
— Къде се намира най-близкият пазар? И не ми казвай, че ще се наложи да пътувам до Билингс!
— Има универсален магазин на около трийсет километра оттук. Не е голям супермаркет, но можеш да намериш най-необходимото. Ще те закарам дотам вдругиден. Утре няма да имам време — трябва да поправя оградата, преди да пусна добитъка.