— Защо не ми обясниш как да стигна сама. Не мисля, че можем да изчакаме до други ден.
— Не искам да се мотаеш сама наоколо — с равен тон отвърна той.
— Няма да се мотая наоколо. Просто ми обясни как да стигна до магазина.
— Предпочитам да изчакаш аз да те закарам. Не мисля, че можем да разчитаме на колата.
— Тогава ще взема пикапа.
— Казах, че аз ще те закарам в други ден и повече няма какво да обсъждаме.
Изпълнена с гняв, Маделин се качи горе и си взе душ. Защо, за бога, този мъж бе толкова упорит? Съдейки по реакцията му, човек би решил, че тя ще отиде в града, само и само да си намери някой бар и да прекара целия ден там. Може би пък бившата му съпруга е правила точно това. Дори и така да беше, Маделин не беше длъжна цял живот да плаща за греховете на Ейприл.
Разопакова целия си багаж и прибра голяма част от дрехите си в другата стая, тъй като тук очевидно нямаше да й бъдат от полза. Все още й се струваше странно да дели един и същ гардероб с мъж; в колежа, разбира се, й се случваше, но тогава всичко бе по-различно. Сега положението бе сериозно. И щеше да трае цял живот.
Една от последиците да станеш в четири и половина сутринта бе, че вече й се спеше, а часът бе едва осем. Освен това, все още се чувстваше изтощена от напрежението през последните две седмици, както и от натоварения ден, но каквато и да бе причината, Маделин едва си държеше очите отворени.
Чу Рийс да се изкачва по стълбите, след което от тяхната спалня я повика, но гласът му прозвуча по-дрезгаво от обикновено.
— Тук съм — извика тя в отговор.
Той застана на прага и погледът му се изостри, когато забеляза купчината дрехи върху леглото.
— Какво правиш?
В позата му се забелязваше осезаемо напрежение.
— Прибирам тук дрехите, които няма да нося, за да не заемат място в нашия гардероб.
Не можеше да прецени дали си въобразява, но й се стори, че той се отпусна като чу отговора й.
— Готова ли си да си лягаме?
— Да, мога да довърша и утре.
Той отстъпи, за да й направи път, след което загаси лампата и я последва по коридора. Маделин бе боса, облечена в друга тънка нощница, подобна на тази от предната вечер и отново се почувства като джудже, докато той се движеше зад гърба й. Главата й стигаше едва до брадичката й, а той тежеше най-малко деветдесет килограма, при това само мускули. Лесно можеше да се почувства застрашена от него, особено като си помислеше как лежи под тялото му в огромното легло. А оттук нататък, до края на дните си, тя всяка вечер щеше да си ляга в едно легло с него. Той може и да се съмняваше в продължителността на брака им; тя обаче нямаше никакви съмнения.
Този път мина по-леко. Маделин лежеше в мускулестите му ръце и постепенно усети как тялото й се разгорещява под ласките му. Сега обаче, когато не бе толкова напрегната, тя почувства, че става нещо нередно сякаш той държеше част от себе си на разстояние от нея. Галеше я, но се усещаше, че контролира всяко свое движение, като че си позволяваше само толкова удоволствие и нищо повече. А тя не желаеше тези премерени ласки; Маделин искаше да се наслади на страстта му. Онази страст, на която знаеше, че е способен, но просто отказваше да й я даде.
Все още я болеше, когато проникна в нея, но не чак толкова, колкото предната вечер. Рийс бе нежен, но не и любящ. По този начин би се отнасял към която и да е от двете други кандидатки за негова съпруга, мрачно си помисли тя, сякаш тя бе просто едно тяло, от което той можеше да се възползва, а не влюбена жена, която се нуждае от много повече. Това бе само секс, не любене. И той я накара да се почувства като някаква безлична непозната.
А това означаваше война. И Маделин заспа, обмисляйки своите военни действия.
— Искам да дойда с теб — заяви тя на следващата сутрин, докато закусваха.
Той изобщо не повдигна погледа си от пържените яйца.
— Още не си готова.
— Откъде знаеш? — възпротиви се тя.
Стори й се, че той се подразни от думите й.
— Защото познавам много мъже, които не са подготвени.
— Днес ще поправяш оградите, нали? Аз мога да ти помагам с телта или поне да ти правя компания.
Точно това не желаеше Рийс. Ако прекарваше много време с нея, в крайна сметка щеше да се изкуши по-често да я люби — нещо, което планираше да сведе до минимум. Ако успееш да се ограничава с един път на нощ, значи всичко щеше да е под контрол.
— Ще приключа за най-много два часа, след което ще докарам пикапа дотук и ще отида да преместя стадото с някой от конете.
— Нали ти казах, че мога да яздя?
Той нетърпеливо поклати глава.