От интонацията й стана ясно, че няма да го изчака. Лицето му бе още по-замислено, докато изкачваше стъпалата към втория етаж.
Рийс си взе душ за рекордно кратко време и дори се замисли дали да пропусне бръсненето, но понеже не искаше да одраска нежната й кожа, пое риска да се пореже заради скоростта, с която плъзгаше бръснача по лицето си. С боси крака и разкопчан, той заслиза надолу по стълбите.
Маделин точно сервираше чашите чай с лед и двамата едновременно седнаха на масата. Платото с пържено пиле бе поставено точно пред неговата чиния. Очевидно се налагаше да го изяде цялото, реши той.
Отрупа чинията си с пиле, картофено пюре и сос, като междувременно любопитно разглеждаше храната, приготвена от нея. Отхапа първата хапка и едва се въздържа да не изръмжи доволно. Пилето бе съвсем крехко, с хрупкава и пикантна коричка. Маделин се оказа по-добра готвачка, отколкото очакваше. Останалите парчета пиле обаче изглеждаха… Странно.
— Коя част е това? — попита той и посочи едно от парчетата в платото пред него.
— Нямам представа — отвърна тя, без дори да го поглежда. — Досега никога не съм почиствала и обезкостявала храната сама.
Рийс прехапа устни да не се усмихне. Ако допуснеше грешката сега да се разсмее, най-вероятно тя щеше да обърне купата със соса върху главата му.
Вечерята мина в напрегнато мълчание. Ако той направеше някакъв коментар, тя му отговаряше, но иначе не полагаше никакви усилия да поддържа разговор. Тя опита от почти всяко парче, макар и в миниатюрни порции. Щом приключи с пилето, отнесе чинията си в мивката и се върна с порция черешов пай.
Малко неща от живота можеха да развалят апетита на Рийс и тази вечер не бе изключение от правилото. Докато Маделин приключи с пая, той вече бе унищожил по-голямата част от пилето, цялото картофено пюре, соса и на масата бяха останали само две хлебчета. Чувстваше се напълно доволен, когато Маделин поднесе и на него чиния с черешов пай. Бърз поглед на леденото й лице обаче му подсказа, че храната няма същия магически ефект върху нея.
— Как се научи да готвиш толкова вкусно?
— Намерих готварски книги в шкафа. А мога и да чета.
Толкова за словесната битка.
Тя се качи на втория етаж, веднага щом почисти кухнята. Рийс се затвори в кабинета си, за да навакса с писането на документи, които като че никога не свършваха, но очевидно не успяваше да си събере мислите и към осем часа се почуди дали Маделин е готова да си лягат. Преди малко чу течащата струя на душа и се възбуди, като си я представи гола под горещата вода. Понякога сексуалното желание при мъжа можеше да му причини доста неудобства и това бе един от тези моменти. И без това почти цял ден бе прекарал възбуден, докато хем се проклинаше че тази сутрин не я люби, хем в същото време знаеше, че би допуснал огромна грешка.
Хвърли химикалката върху бюрото и затвори тетрадката, след което се изправи рязко с едва сдържана ярост. По дяволите, нуждаеше се от нея и повече не можеше да чака.
По пътя изгаси навсякъде лампите, докато целенасочено вървеше към спалнята им. В ума му се бе загнездил онзи незаличим миг, когато проникваше в нея и усещаше стегната й женственост, която постепенно го обгръщаше и всичко у него изгаряше. Костваше му страшно много да си напомня, че тя все още е много нежна и трябва да се контролира.
Вратата на спалнята бе отворена. Той влезе и я завари седнала на леглото да си лакира ноктите на краката, а бедрата й бяха разголени и извити в онази поза, която сякаш само жените владееха, а мъжете откачаха само щом я зърнат. Цялото му тяло се стегна и той усети, че е възбуден до болка. Тя бе облечена в тъмно-розова сатенена нощница дълга до началото на бедрата, а отдолу се подаваха бикини в същия цвят. Нежната материя се плъзгаше върху гърдите й подчертаваше тяхната заобленост и нежните им зърна. Русата й коса бе отметната на една страна, а кожата все още бе леко зачервена от топлата вода. Изражението на лицето й бе сериозно и напрегнато, издавайки че е изцяло отдадена на заниманието си да лакира ноктите в същия пурпурен цвят.
— Хайде да си лягаме — с дрезгав глас изрече той, докато сваляше ризата си.
Тя дори не го погледна.
— Не мога. Лакът ми все още не е изсъхнал.
Изобщо не го бе грижа за това. И без това щеше да държи краката й нависоко достатъчно дълго и лакът така или иначе щеше да изсъхне, докато той свърши.
Тя затвори шишенцето, остави го настрани и грациозно се наведе към краката си. Рийс свали ципа на джинсите си.
— Нищо.
Тя го погледна нетърпеливо и стана от леглото.
— Ти си лягай, аз ще сляза долу до почета.
Той протегна ръка, за да препречи пътя й и я хвана за рамото.