Сякаш огромен вълна заля сетивата й, без никакво предупреждение. Маделин извика и разцепи тишината наоколо. Той продължи да се движи в нея и усещането се повтори отново, толкова скоро, че тя още не бе успяла да си поеме въздух, и този път бе много по-мощно. Тя захапа рамото му, усети как той забърза, след което цялото му тяло се разтресе. Рийс отметна глава назад с гърлен звук, който сякаш излизаше направо от гърдите му и се остави на последните спазми на оргазма.
Тишината след това превърна всичко в сън. Маделин усещаше слънчевите лъчи върху кожата си, топлината на металната повърхност под себе си, ризата му, подложена под главата й като възглавница. Някъде пееше птичка, а бризът си играеше с листата и тревата. Чуваше се жуженето на пчела, заедно с дишането на Рийс.
Лежаха един до друг, тежката му ръка бе отпусната върху стомаха й. Маделин се унесе, докато вятърът охлаждаше мокрите им тела. Много по-късно, или може би само няколко минути, тя се извърна и долепи устни до неговите.
Този път Рийс свали обувките и джинсите си. Както и преди малко, и сега го обзе примитивна, влудяваща страст. Толкова дълго бе потискал желанието си, че сега то като придошла река срути стените и стана неконтролируемо. Той разкопча полата й и я смъкна надолу. Маделин разтвори крака, приканвайки го, и той не можеше да чака и миг повече. Гледката на дългите й бедра, тръпнещи от желание към него често бе обсебвала сънищата му. Рийс възнамеряваше този път да е по-нежен, но щом проникна в нея, тя изстена с гърлен звук, повдигна ханша си и отново го обзе луда страст.
Този път, след като свърши, Рийс не се отдръпна от нея, а остана отгоре й.
— Рийс — прошепна тя и прокара пръсти през влажната му коса.
Той плъзна палци под брадичката й, повдигна лицето й към своето и се отдаде на удоволствието от целувките им. Отново се възбуди, но тъй като така или иначе беше вътре в нея, това бе просто постепенно нарастваща наслада.
И двамата бяха като опиянени. Той си играеше с гърдите й, като ту ги галеше, ту ги целуваше. Нежните й длани като коприна се спускаха по тялото му — от едрите рамене, през стегнатите мускули на гърба и надолу. Рийс се повдигна на лакти и започна бавно да се движи. Тя също се повдигна, като целуваше врата и гърдите му. Когато екстазът й приближи, тя започна да се мята върху дрехите, постлани под нея, а той с наслада забеляза как кожата й поруменя и зърната й набъбнаха. Повдигна я, започна да прониква все по-дълбоко и когато тялото й се разтресе в конвулсии, той така се възбуди, че свърши преди нея.
Горещите следобедни часове се изнизаха, докато двамата се наслаждаваха на телата си. Нищо друго не съществуваше освен любопитство и чувствена наслада. Той я обсипа с целувки от главата до пръстите на краката, опиянен от сладкия аромат на тялото й, доволен от реакцията при всяка негова ласка. Когато гърбът я заболя от търкането, Маделин застана върху него и той наблюдаваше удоволствието, с което тя налагаше своя собствен ритъм.
Рийс смяташе, че трябва да е напълно изчерпан и въпреки това не можеше да спре. Не знаеше дали някога ще успее да го направи. Екстазите му вече не бяха толкова разтърсващи, а по-скоро бавни, силни талази, които сякаш траеха вечно.
Маделин се притискаше в него и нито можеше, нито искаше да мисли. Точно това бе магията, която бе желала — изгарящата чувственост, която от първия миг бе доловила в Рийс. Нямаше частица от тялото й, която да не бе погалена и целуната. Накрая изтощението си каза думата и изпълнени със задоволство, в някакъв момент и двамата бяха заспали.
Слънцето бе доста ниско, когато се събудиха, и вече се усещаше захладняване. Рийс я придърпа в топлината на прегръдката си и отмести косата от лицето й.
— Добре ли си? — промърмори той, когато с притеснение си спомни страстта им.
Маделин отърка нос в кожата му и обви ръка около врата му.
— Да — едва изрече тя и отново затвори очи. Изобщо не й се помръдваше.
Той прокара ръка по бедрото й, по тялото и накрая обгърна гърдата й.
— Събуди се, скъпа.
— Будна съм. — Думите бяха изречени бавно и приглушено.
— Слънцето залязва вече. Трябва да се прибираме.
— Можем да спим тук. — Тя се помести по-близо, сякаш се опитваше да се слее с кожата му и ръката й се плъзна от врата му. Маделин прокара устни по неговите. — Люби ме пак, Рийс. Моля те.
— Не се тревожи за това — тихо отвърна той. След като бе открил нейната страст, вече нямаше начин да се възпре. Със смесица от гняв и отчаяние, той си даде сметка, че оттук нататък нямаше да има сили да се откъсне от нея. Температурата обаче падаше с всяка следваща минута, а слънцето вече се криеше зад хоризонта; макар да се изкушаваше да остане тук с нея, Рийс не искаше тя да измръзне.