Выбрать главу

— Мади — повтори той, но този път гласът му трепереше.

Тя изгаряше от страст и цялата бе само негова. Изгаряше за него и с него, а мощната й чувственост идеално допълваше неговата. Двамата бяха прилепени плътно един до друг, вкусвайки кипящата страст, която след малко щеше да отслабне, но не сега. Не точно сега.

Той разкопча блузата й, после и тя неговата риза. Когато свали сутиена й, бавно долепи тялото си до нея и започна да се движи наляво и надясно, така че зърната й се галеха в кожата й, при което Маделин се изви в ръцете му.

— Господи, не мога да ти се наситя — простена той.

— Не искам и да го правиш. — Страстта бе потъмнила очите й и сега те бяха натежали и унесени. Той долепи устните с у нейните и все още я целуваше, когато тялото й се разтресе от тласъците на удоволствието. Той остана дълбоко в нея, наслаждавайки се на топлината й. Никога нямаше да изпита толкова силна възбуда с друга жена, мрачно си помисли Рийс. Само с Мади.

Маделин се отпусна върху капака на колата, дишаше тежко, а очите й бяха затворени. Рийс сграбчи бедрата й и започна да прониква дълбоко и бързо в нея, изпълнен с желание да й се наслади докрай. Тя бавно отвори очи и стисна китките на ръцете му.

— Обичам те — повтори тя.

Едва когато чу тези думи за втори път, Рийс осъзна колко много се е нуждаел от тях, колко ги е чакал. Тя бе негова от мига, в който прекоси летището. Той изстена и тялото му потрепери; удоволствието заля и него като вълна и той дълго не можеше да мисли. Единствено успяваше да чувства и се отпусна в прегръдките й.

Същата вечер в леглото Рийс нежно прокара пръсти по извивката на раменете й.

— Извинявай за днес — промълви той. — Не бях на себе си.

Тя сънено го целуна по брадичката.

— Мисля, че вече някои неща са ми ясни. А Ейприл…?

— Дали спеше с други мъже? Да.

— Глупачка — измърмори тя и плъзна ръката си надолу.

Той повдигна главата й към себе си.

— Не съм светец, Мади. Понякога е много трудно да се живее с мен.

Тя подигравателно ококори очи и издаде невярващ звук. Той се засмя, после въздъхна и разтвори краката си. Това, което тя вършеше в момента, бе толкова приятно, че чак се плашеше. А тя бе истинска жена и ласката й щеше да приключи само по един възможен начин, но Рийс искаше да го отложи колкото може повече.

— Права си, опитвам се да те държа тук като затворник. Повече няма да се повтори днешната сцена.

— Аз няма да избягам — шепнейки го увери тя. — Всичко, което искам, е тук. А ти беше прав за едно нещо.

— Какво?

— Най-добрият начин да се сдобрим е като се любим.

ОСМА ГЛАВА

Рийс продаде стадото за повече, отколкото се бе надявал. Благодарение на диетата с ниско съдържание на холестерол, която сам беше разработил, месото им все още бе крехко, така че трудът му се възнагради. С мрачно задоволство погаси вноските по ипотеката, защото все пак му останаха пари да увеличи добитъка си и да влее малко свежа кръв, което отдавна се опитваше на направи. Така вече щеше да успее и да оправи машините, а не да ги трупа за старо желязо и да се справя без тях. Можеше дори да води Маделин на вечеря от време на време. Мъчеше го, че единственото им развлечение бе понякога да пият кафе или да хапнат парче пай в кафенето на Флорис. Искаше да има възможност да кани Маделин на хубави заведения, да я глези, да й купува нови дрехи и бижута — всички онези неща, които навремето приемаше за даденост в живота си. Ранчото далеч не бе толкова доходоносно, колкото в миналото, но той бавно си проправяше път. Щеше да успее, по дяволите! Скоро щеше да е на чисто.

Маделин го придружи до Билингс, докато той преговаряше с банкера си. Рийс бе очаквал, че тя ще обиколи магазините. Макар с всеки ден да се убеждаваше, че Маделин е напълно различна от Ейприл, все пак подозираше, че и тя е почитателка на хубавите дрехи. Личеше си, че обича да е добре облечена от начина, по който подбираше облеклото си, дори когато работеше в ранчото. Можеше да е само с джинси и блуза, но джинсите със сигурност й се седяха така, че кръвта му кипваше, а блузата бе толкова стилна, сякаш е пристигнала директно от Париж. Това, което наистина го подлудяваше, бе навикът й да облича някоя от неговите ризи, без да закопчава нито едно копче, а просто да завърже двата й края на възел. А отдолу да е без сутиен. И Маделин много добре съзнаваше, че така е едновременно стилна и секси, а той няма да успее да й устои. Първо ръката му ще се плъзне под ризата, след това дрехата ще е свалена и те ще се любят, където и да се намират.