Маделин го погледна напрегнато и се замисли за всичките ужасни години, през които Рийс се бе справял съвсем сам, въпреки огромната опасност. Фактът, че все още бе жив, доказваше силата и интелигентността му, както и упорития му характер.
Подготовката за зимата започна и далеч не бе лека. Рийс премести стадото до по-близки пасбища, където добитъкът щеше да презимува. Струпа дърва за огрев до задната врата, зареди килера с батерии и свещи и почисти двете керосинови печки, в случай че им потрябват. Смени антифриза и акумулаторите на колата и пикапа и започна да ги паркира в гаража, за да не остават отвън на силния вятър. През октомври температурите постепенно започнаха да спадат и единственото по обяд се задържаха над нулата.
— И цели шест месеца температурата ще е под нулата, така ли? — попита го тя.
— Не, понякога има и затопляне — засмя се той. — Може през януари да се качат над нулата, но ако скове студ, тогава става опасно. Затова се подготвяме за страшното, а се надяваме, че няма да ни сполети.
Сякаш някой чу думите му и температурата леко се покачи до малко над нулата. Маделин се почувства по-сигурна, защото Рийс се подготвяше като че ги очакват шест месеца мрак. Точно по този начин той бе оцелял през последните седем години — с предпазливост и добра подготовка за всяка ситуация. И все пак, по собствените му думи зимата тук можеше да означава истински ад. Тя само трябваше да е нащрек, че той няма да се излага на опасност.
Робърт пристигна преди Коледа и остана три дни при тях. При посрещането, той напрегнато я погледна, но каквото и да откри в лицето й, трябва да го е успокоило, защото се отпусна и се оказа много приятен гост. Маделин остана изумена от начина, по който двамата с Рийс общуваха, тъй като и двамата много си приличаха — ярки личности със силен характер. Разговорите им се състояха от отделни изречения, сякаш само подмятаха случайни коментари, но очевидно се чувстваха напълно удобно един с друг. Маделин се удиви и от приликата помежду им. Робърт бе космополитен човек, но поведението на Рийс издаваше, че преди развода това ранчо му е носело много пари. Единствената разлика бе, че тя никога не беше виждала Робърт да изпуска нервите си, докато Рийс притежаваше вулканичен нрав.
Робърт бе изненадващо заинтересуван от работата по ранчото и всеки ден излизаше да язди с Рийс. Двамата прекарваха доста време в разговори за акции и сделки, съотношението консумирана храна към килограм говеждо месо, лихвени проценти, инфлация и правителствени субсидии. Робърт изглеждаше искрено погълнат, сякаш премисляше всяка дума, казана от Рийс.
В деня, преди да си замине, Робърт се приближи до Маделин. Тя се излежаваше в огромния фотьойл, слушаше музика със затворени очи, а единият й крак отмерваше ритъма.
— Никога не тичай, ако можеш да ходиш, никога не ходи, ако можеш да стоиш на едно място, никога не стой прав, ако можеш да седиш и никога не стой, ако можеш да лежиш — развеселено подхвърли той.
— И никога не говори, ако можеш да слушаш — добави тя, без да отваря очи.
— Тогава ти ме слушай, а аз ще говоря.
— Това вече звучи сериозно. Да не би да искаш да ми кажеш, че си се влюбил и обмисляш да се ожениш?
— Не, за Бога! — още по-развеселено отрече той.
— Има ли нова жена на хоризонта?
— Даже по-близо.
— Защо не я доведе? Аз познавам ли я?
— Това е семейна Коледа — обясни той и Маделин разбра, че и тази жена не го е докоснала по-дълбоко от всички останали преди това. — Казва се Натали Ван Уейн.
— Не я познавам.
— От теб се очаква да ме слушаш, а не да задаваш въпроси относно любовния ми живот. — Робърт издърпа една дебела възглавница, седна отгоре й и се усмихна, щом забеляза, че Маделин все още не бе отворила очи.
— Тогава говори.
— Никога досега не съм срещал човек с толкова трезв ум за бизнес. Освен себе си, разбира се — с насмешка добави той.
— Да, естествено.
— Слушай, а недей да говориш. Рийс знае какво трябва да се свърши и го прави, независимо от трудностите. Притежава оная решителност, заради която няма да се откаже, колкото и да е трудно. Той наистина ще съживи ранчото. Ще се бори до смърт, но отново ще успее.
Маделин отвори едно око.
— И целта на това встъпление е?
— Аз съм бизнесмен. А той ми се струва далеч по-надежден от повечето хора, в които съм инвестирал. Не е нужно да чака още дълго, за да възстанови това място. Вместо това може да приеме външна инвестиция и да започне веднага.