— Добре ли си? — без дъх попита той. Вятърът се бе усилил с пъти, откакто той се бе добрал до плевнята.
Тя не отговори нищо и изведнъж го обзе панически страх. Рийс коленичи до нея. Очите й бяха затворени, а устните — посинели. Той я сграбчи за раменете и започна да вика:
— Мади! Маделин! Какво ти е? Боли ли те някъде? По дяволите, събуди се и ми отговори!
Тя се изкашля, след това простена и се опита да се свие на кълбо, като повдигна ръце, за да ги увие около тялото си. Последва силен пристъп на кашлица и давене, а тя цялата започна да се гърчи. Рийс я повдигна в ръцете си и я притисна към себе си, с пребледняло лице.
Най-сетне тя успя да прошепне:
— Затвори вратата.
И той я изрита с такава сила, че рамката се разтресе.
Развърза шала около врата й и започна да разкопчава якето. Въжето все още ги държеше един за друг и той бързо го развърза.
— Боли ли те някъде? — отново попита той, а лицето му представляваше мрачна маска.
За момент кашлицата бе възвърнала цвета на лицето й, но сега то отново придоби мъртвешка бледност.
— Добре съм — изрече тя с толкова дрезгав глас, че една се чуваше. — Не можех да дишам.
Едва тогава Рийс осъзна какво се бе случило. Той почти я бе задушил, докато с всичка сила я придържаше към себе си. С мрачно лице, ругаейки между стиснати зъби, той плавно я постави върху пода и протегна крака си, така че да извади ножа от джоба на панталоните. Очите й се разшириха от ужас, когато забеляза острието, което преряза вълнения пуловер под палтото. Отдолу носеше блуза с копчета, които я спасиха от разрязване. Когато я съблече, Рийс внимателно започна да изследва ребрата й, като не откъсваше поглед от очите й, за да забележи и най-малкото потреперване от болка. Тя на няколко пъти премигна, но нямаше нищо счупено. Синините вече започнаха да се появяват по нежната й кожа.
— Едва не те убих — рязко изрече той, взе я в прегръдките си и се изправи на крака.
— Не беше чак толкова страшно — успя да отговори тя.
— Ти беше в безсъзнание — с гневен поглед натърти той.
Занесе я на ръце до спалнята на втория етаж, където нежно я постави върху леглото. Свали палтото си и го остави да падне на пода; след това много внимателно я съблече цялата и я прегледа от главата до пръстите на краката. С изключение на синините около ребрата, нищо й нямаше. Рийс се наведе и докосна с устни натъртванията, сякаш така щеше да поеме болката й.
Маделин прокара пръсти през тъмната му коса.
— Рийс, добре съм. Честна дума.
Той се изправи на крака.
— Ще ти донеса студени компреси, за да спрем отоците.
Тя издаде невярващ звук.
— Повярвай ми, няма да лежа тук с ледени торбички по тялото. Знаеш колко е неприятно, а и без това ми е ужасно студено. По-скоро бих изпила чаша топъл шоколад или кафе.
Силата на гласа й го успокои, а критичният й поглед го увери, че се е съвзела. Маделин се изправи, поставила ръка върху болезнените отоци и го погледна въпросително.
— Ти си вир-вода от язденето в тази виелица. Първо се преоблечи и после ще си приготвим нещо топло за пиене.
Тя извади сухи дрехи и за двамата и започна да се облича, докато Рийс попиваше водата от тялото си с хавлиена кърпа. Маделин невярващо погледна срязания си пуловер, след което го хвърли в кофата за боклук. Рийс забеляза изражението на лицето й и се усмихна.
— Не исках да те местя, докато не проверя точно какво ти е — обясни той, докато търкаше раменете си.
— Всъщност, доста си отдъхнах, когато се уверих, че ще срежеш само дрехата. За миг се уплаших, че ще ми направиш трахеотомия.
— Ти говореше и дишаше, затова не се наложи. В миналото ми се е налагало да го направя.
— Наистина си извадил джобния си нож и си прерязал дупка в гърлото на някого? — невярващо попита тя.
— Трябваше да го сторя. Един от помощниците ми получи ритник в гърлото и се давеше до смърт. Разрязах трахеята и задържах отвора с пръст, докато ми донесат сламка за пиене, през която той да диша. След това го закарахме в болницата, където остана няколко дни, докато отокът спадне и започне да диша нормално.
— Откъде знаеш как се прави?
— Всеки фермер притежава основни медицински умения. Намествал съм счупени кости, правил съм шевове, поставял съм инжекции. Животът тук е доста суров, скъпа. — Лицето му помръкна при последните думи. За нея за малко да се окаже прекалено суров. Толкова лесно можеше да счупи ребрата й.
Рийс си облече пуловера и джинсите, които тя му приготви, докато я наблюдаваше как тя разресва косата си, след което с отработено движение я хвана на опашка. Всяко нейно движение бе грациозно, като в балет. Как можеше да изглежда толкова елегантна, след всичко, което само преди малко бе преживяла? Как можеше да го приема толкова спокойно? Самият той все още трепереше.