Той повдигна глава и очите му се изпълниха с ужас, като я видя да се насочва към него.
— Не — дрезгаво изрече той.
Маделин легна по корем и започна да пълзи като змия, като се стараеше да разпределя цялата си тежест върху плътния лед, но въпреки това чуваше как той се пропуква под тялото й. Три метра, само три метра, звучеше толкова близо на думи, а в действителност й се струваха безкрайно далеч.
Ледът под лактите му подаде и Рийс потъна. Тя рискува сигурността си за сметка на бързината и точно когато главата му отново се появи над повърхността, Маделин успя да сграбчи яката на якето му и да го изтегли. Тежестта и на двамата пропука още части от леда, но тя успя бързо да се плъзне назад.
— Държа въжето — изрече тя, а зъбите й тракаха от ужас. — Ще го увия под мишниците ти и после конят ще те изтегли. Разбра ли ме?
Той само кимна. Устните му вече бяха посинели, но все пак успя да повдигне последователно ръцете си, така че тя да го обрамчи. Маделин се протегна напред, за да стегне възела. В този момент ледът под нея рязко се пропука и тя потъна.
Студ. Никога досега не бе изпитвала подобно усещане. Водата беше толкова мразовита, че дъхът й спря, а крайниците й мигновено се парализираха. Очите й бяха отворени и тя видя косата си, разпиляна пред лицето. Намираше се под повърхността на водата. Странно, но това изобщо не й се стори важно. Над себе си виждаше бяла покривка с тъмни дупки на места и долавяше някакво движение. Рийс… Вероятно това бе той.
Мисълта за Рийс я накара да си събере мислите. Някак успя да размърда ръце, за да се изтласка над водата и се насочи към едно от тъмните петна, които представляваха дупки в леда.
Главата й проби повърхността, точно когато конят издърпваше Рийс на брега. Животното бе обучено да издърпва въжето всеки път, щом усети тежест от другата страна. Тя се пресегна към ръба на леда, докато Рийс се опитваше да се изправи на крака.
— Мади! — Думите прозвучаха като дрезгав вик. Той се опитваше да се освободи от въжето, но координацията на движенията му бе много забавена.
Трябва да издържиш. Единственото, което трябваше да направи, бе да издържи така. Само преди минути се молеше Рийс да успее да го направи, сега същото се отнасяше за нея. Опита, но не беше силна като него. Тежестта на тялото й започна да я влече надолу и тя нищо не можеше да стори. Водата отново я покри цялата.
Трябваше да се пребори да стигне до повърхността, да изплува. Мислите й течаха много бавно, но все пак разбираше какво да прави и точно когато смяташе, че дробовете й няма да издържат повече и ще се наложи да вдиша, отново подаде глава.
— Хвани се за леда. Мади, хвани се за леда! — Рийс буквално изрева командата с тон, който я накара слепешком да протегне ръце и по случайност уцели леда до нея.
Мокрото въже замръзваше и все по-трудно се огъваше. Рийс се бореше и със студа и със собствената си тромавост, докато завързваше примката.
— Вдигни едната си ръка нагоре, така че да мога да увия въжето около нея. Мади, вдигни-едната-си-ръка-на-горе!
Нямаше сили да го направи. Твърде дълго бе престояла във водата. Единствено успя леко да повдигне ръката си, с която се облягаше върху леда и да се надява, че той ще успее да я уцели с примката.
Той заметна въжето, точно когато главата й отново изчезна под водата. Обхвана подадената ръка и с бясно движение го стегна, докато примката плътно обви тънката й китка.
— Назад, назад! — извика той на коня, който потегли, усетил тежестта от другия край на въжето.
Започна да я тегли под водата и най-сетне я изкара на брега. Рийс коленичи до нея, с чист ужас в очите, докато тя започна да се дави и да плюе вода.
— Ще се справим — яростно изрече той, докато се бореше с възела, за да освободи ръката й. — Само трябва да стигнем до вкъщи и всичко ще е наред.
И за миг не допускаше мисълта, че може и да не успеят да стигнат до къщата. Макар да не бяха толкова далеч, пътят на връщане щеше да коства всичките му сили.
Той бе напълно премръзнал, затова не можеше да я вдигне и се наложи да я изтегли по земята до пикапа. Очите на Маделин постоянно се затваряха.
— Не заспивай — рязко й нареди той. — Отвори си очите! По дяволите, бори се!
Сивите й очи наистина се отвориха, но го гледаха неразбиращо. За негова изненада, тя сви дланта с в юмрук и се опита да замахне към него, но въпреки това се подчини на грубата му заповед.
Рийс отвори вратата на пикапа и я избута върху седалката. Тя се отпусна, цялата вир-вода.