Конят го побутна с муцуна. Ако животното не се бе оказало толкова близо, той като нищо щеше да го забрави, но с навика на човек, който цял живот се е грижил за добитъка си, сега завърза юздите за задната броня. Нямаше да кара чак толкова бързо, че конят да не се справи, макар че единствената му мисъл бе колкото се може по-скоро да стигнат до къщата и да се стоплят.
Намести се на шофьорската седалка, запали пикапа и с усилие плъзна копчето на парното до най-високата степен. Топлият въздух веднага нахлу в купето, но Рийс бе прекалено измръзнал, за да го усети.
Трябваше да се отърват от дрехите си. Ледените материи допълнително отнемаха от температурата на телата им. Започна да смъква якето си, като нареди на Маделин да направи същото.
Тя някак успя да се изправи в седалката, но нямаше никаква координация на движенията. Беше престояла във водата дори повече от него. И на него не му беше лесно, но когато той вече бе успял да се съблече целия, тя едва бе свалила якето, по което се забелязваха ледени кристали.
Рийс се пресегна да разкопчае дрехите й.
— Хайде, скъпа, трябва да те съблечем. Ако не го направим, ще ти е още по-студено. Можеш ли да говориш? Мади, кажи нещо!
Тя бавно повдигна ръка, с всичките пръсти свити, без средния. Той се взря в неприличния, или подсказващ, жест — зависи откъде го погледнеш — и въпреки тежкото им положение, от гърлото му се отрони дрезгав смях.
— Само да се стоплим, скъпа, и ще ти го върна.
В очите й проблеснаха искри, което го обнадежди.
Зъбите му започнаха да тракат и тялото му конвулсивно потреперваше. Мади изобщо не трепереше, което бе лош знак. Винаги, когато излизаше, Рийс вземаше в колата одеяло и термос с кафе, затова сега се пресегна към задната седалка и взе одеялото. Дори и най-простото движение му костваше неимоверни усилия, но най-сетне успя да го сграбчи, попи телата им и после я уви в него.
С треперещи ръце отвори термоса и отля част от топлото кафе в капачката, след което я приближи до устните й.
— Отпий, мила. Топло е и приятно.
Тя успя да преглътне малки глътки, а той допи останалото, след което отново наля. Усети как горещата течност опари стомаха му. Ако не се съвземеше бързо, така че да успее да стигне до къщата, никой от двамата нямаше да оцелее. След като изпи цялата чаша, ръцете му вече не трепереха толкова силно. Напълни я отново и накара Мади също да пие. Засега това бе всичко, което можеше да направи. Съсредоточи цялото си внимание и включи на скорост.
Движеха се много бавно. Толкова силно трепереше, че тялото му не се подчиняваше на командите от мозъка. На моменти губеше ориентация и не можеше да прецени къде се намират. Маделин най-сетне започна да трепери, след като топлината от радиатора и от горещото кафе съживи тялото й.
Къщата никога не му се бе струвала толкова хубава, както този път, когато най-накрая я забеляза и подкара към нея. Паркира възможно най-близо до задната врата и гол заобиколи пикапа, за да отвори на Маделин. Не усещаше снега под босите си крака.
Тя вече можеше да се движи, което много им помогна. Прегърнати, те едва изкачиха стъпалата на верандата и влязоха вътре. Банята на долния етаж се намираше точно срещу вратата, затова той я насочи направо натам, подпря я на стената и пусна топлата вода, за да напълни ваната. Щом започна да се вдига пара, Рийс завъртя и крана на студената. Надяваше се да уцели точната температура, иначе можеха да се опарят, но ръката му толкова премръзнала, че нищо не усещаше.
— Влизай във ваната!
Тя се отпусна на колене и Рийс я издърпа до ръба, но в крайна сметка се оказа, че и за двамата е по-лесно буквално да се претърколят вътре. Маделин седна пред него, между краката му и отпусна глава върху гърдите му. По лицето й се стичаха сълзи, когато топлата вода обгърна премръзналото й тяло и болезнено започна да възвръща живота в него. Рийс отпусна глава назад и стисна зъби. Трябваше да изтърпят и това, защото бе важно; тук никой друг нямаше да им помогне. Така най-бързо щяха да се стоплят, макар изобщо да не бе приятно.
Постепенно болката олекна. Когато водата се покачи толкова, че за малко щеше да прелее, той спря кранчетата и се потопи по-дълбоко, та водата да покрие и раменете му. Косата на Маделин се носеше по повърхността като мокро злато.
Той обви ръце около тялото й, сякаш искаше да поеме треперенето й.
— По-добре ли си?
— Да. — Гласът й бе тих и по-дрезгав от обичайно. — Бяхме на ръба.
Той я обърна и я притисна към себе си с трудно сдържано отчаяние.
— Исках да запазя младото добиче за разплод — обясни той. — Кучият син обаче ще си остане обикновен вол, — ако изобщо оцелее.
Маделин успя дори да се разсмее и прокара устни по врата му. Водата покри брадичката й.