— Да се грижиш добре за този кон. Той ни спаси живота.
— Ще му дам най-голямата част от плевнята.
Останаха във ваната, докато водата започна да изстива; след това отвори запушалката и й помогна да се изправи на крака. Тя все още изглеждаше сънена, затова Рийс я задържа до себе си, дръпна завесата и пусна душа, така че топлата вода да се стича върху главите им. Маделин стоеше, отпуснала глава върху гърдите му, както бе стояла стотици пъти досега. Сега обаче прегръдката им бе особено ценна. Този път двамата бяха надлъгали смъртта.
Водата се плъзгаше по телата им. Той повдигна лицето й към себе си и допря устни до нейните, изпитвайки нужда да я вкуси, да я докосне, да се увери, че наистина вече са добре. Днес за малко щеше да я изгуби.
Когато топлата вода започна да свършва, той завъртя обратно кранчетата, взе хавлиени кърпи и уви една около косата й, а с другата изсуши тялото й. Макар устните и ноктите й да си бяха възвърнали цвета, тя все още слабо потреперваше, затова той я задържа, докато тя прескочи ръба на ваната. Рийс взе друга кърпа и започна да подсушава себе си, като през цялото време наблюдаваше всяко нейно движение.
На Маделин вече й бе топло, но се чувстваше напълно изтощена. Нямаше сили за нищо, сякаш се възстановяваше от тежко заболяване. Най-много й се искаше да легне пред камината и да спи поне една седмица, но знаеше колко е опасна хипотермията и се боеше да го направи. Сега се отпусна върху тоалетната чиния и го наблюдаваше как той подсушава тялото си, омагьосана от силата му, подчертана от голотата. Той й даваше сили да се бори с изтощението, както по-рано й бе вдъхнал сили, за да издържи в ледената вода.
Рийс обгърна лицето й в ръце, за да се увери, че не се унесла.
— Не заспивай — предупреди я той. — Стой тук, докато се кача и ти донеса халата.
— Добре — кимна тя.
— След минута се връщам.
Маделин успя да се усмихне, само за да го успокои.
— Донеси ми и четката за коса.
Рийс се върна след няколко минути с халата й, затоплен в сушилнята за дрехи и тя потрепери от удоволствие, когато я обви в дрехата. Той също се бе облякъл — беше си обул чорапи, джинси, които още не бе закопчал и памучна фланела. Носеше чорапи и за нея и сега коленичи, за да й ги обуе.
Обгърнал кръста й, двамата тръгнаха към кухнята. Рийс изтегли един стол и я настани.
— Отвори си устатата — нареди й той и когато тя се подчини, той пъхна термометъра, който бе взел от банята на горния етаж, под езика й. — Сега стой мирно, докато направя още кафе.
Това изобщо не й бе трудно. Единственото, което искаше повече от това да седи спокойно, бе да лежи.
Когато алармата на дигиталния термометър започна да пищи, той го извади от устата й и се намръщи.
— Тридесет и пет градуса и шест стотни. Искам да я качим с още един градус.
— А ти как си?
— Не съм толкова сънен, колкото си ти. Освен това съм едър, пък и бях във водата по-малко време.
Все още усещаше студа дълбоко в себе си, но парализирането на крайниците отдавна бе изчезнало. Първата чаша кафе почти успя да прогони останалото измръзване, тъй като и топлината на течността и кофеинът си свършиха работата. Рийс накара Маделин да изпие три чаши, макар че тя се съвзе достатъчно, за да отбележи гневно, че пак е приготвил кафето твърде силно и вероятно ще получи кофеинова свръх доза. С кисела физиономия, той й доля вода. Когато се почувства по-сигурен за нея, Рийс я настани върху одеялата пред камината.
— Трябва пак да изляза — съобщи той и като забеляза ужаса в очите й, бързо добави: — Не, не, няма до обикалям из ранчото, но се налага да прибера коня и да се погрижа и за него. Веднага се връщам.
Маделин все още се боеше да легне, за да не заспи, макар че из вените й течеше толкова кафе, че едва ли тази нощ изобщо щеше да спи. Свали кърпата от главата си и започна да разресва косата.
Когато Рийс се върна, косата й вече бе изсъхнала и тя я оформяше в прическа. Той спря на прага като поразен от женствеността и красотата на ритуала. Ръкавите й се плъзгаха по ръцете й, когато ги повдигаше към главата си и разкриваха бледите, нежни предмишници. Стоеше, навела глава на една страна, като цвете погалено от бриз. Гърлото му пресъхна и Рийс усети как кръвта се стече в слабините му; вече седем месеца бяха женени, а той все още реагираше като жребец, подушил кобила.
— Как си? — Думите му с усилие излязоха от устата. Тя го погледна и на лицето й бавно се появи усмихна, от което кръвта му закипя още повече.
— По-добре. Будна и топла. А ти как си, след излизането навън?
— Добре. — Даже повече от добре. И двамата бяха живи и в нито една клетка от тялото си не усещаше студ.