Той настоя отново да премери температурата й и търпеливо изчака термометърът да изпищи.
— Тридесет и шест. Добре.
— Нормалната ми температура е горе-долу толкова.
— А моята обикновено е по-висока.
— Не се учудвам. Като спи с теб, човек се чувства като във фурна.
— Оплакваш ли се?
Тя поклати глава.
— Напротив, похвалвам те.
Изведнъж усмивката изчезна от лицето й, очите й потъмняха до цвета на въглен и тя се пресегна, за да погали лицето му.
— Днес за малко щях да те загубя.
Рийс забеляза искрения ужас в погледа, точно преди тя да затвори очи и я придърпа към себе си с отчаяно облекчение.
— Скъпа, много по-вероятно бе аз да загубя теб, отколкото ти мен — дрезгаво изрече той, заровил устни в косата й.
Маделин обви ръце около врата му. Тя не плачеше често — обикновено настроението й бе добро и не се променяше без причина. Откакто бяха женени, бе плакала два пъти и то от болка — първия път, през брачната им нощ и вторият, същия ден, когато горещата вода във ваната възвръщаше живота в измръзналото й тяло. Изведнъж обаче напрежението и ужаса от преживяното се стовари върху нея е буца заседна в гърлото й. Тя се опита да се пребори, да запази самообладание, но тази битка бе предварително загубена. С жален стон тя зарови лице във врата му и го стисна с всичка сила, докато тялото й потрепери от силното ридаене.
Рийс не просто се изненада от сълзите й, той се стъписа. Неговата Мади беше боец, която му беше равна по сила и не потреперваше дори пред най-лошия му гняв. Сега обаче безутешно плачеше в ръцете му, от което сърцето му се сви. Той се наведе над нея, започна да разтрива гърба й, шепнеше успокоителни думи в косите й, като в същото време бавно я положи върху одеялата пред камината.
Мина доста време, преди Маделин да се успокои. Той не се опита да я спре, защото усещаше, че тя има нужда да се освободи от напрежението, както и той, подтикван от същото чувство, с всичка сили изрита една кофа от храна в плевнята, след като се бе погрижил за коня си, затова сега просто я държеше в прегръдките си, докато бурята премина, след което й подаде носната си кърпичка.
Клепачите й бяха подути и тя изглеждаше изтощена, но в погледа й вече не се забелязваше предишното напрежение, докато се отпусна върху одеялата. Рийс се подпря на лакът до нея, развърза колана на халата й и го разтвори, разкривайки голото й тяло.
Прокара пръсти по врата й, после по нежните ключици.
— Казвал ли съм ти някога — замислено изрече той, — че само като те погледна, се възбуждам до болка?
Когато проговори, гласът й бе подрезгавял.
— Не, но на няколко пъти си ми го демонстрирал.
— Наистина ме боли и имам чувството, че ще експлодирам. И после, когато вляза в теб, тази болка се превръща в удоволствие.
Рийс плъзна ръката си към гърдата й, покри я с топла длан и усети зърното й. Нежно го погали с палец, докато то набъбна и потъмня; след което се наведе и започна да го целува. Дишането й се промени, стана по-дълбоко, а кожата й леко поруменя. Когато я погледна, видя очите й, натежали от желание и изпита яростно мъжко задоволство, че е способен да я накара да изпита подобно нещо.
Преди се отричаше от чувствените наслади с нея, но вече не го правеше. Оставяше се да потъне в удоволствието, докато плъзга длани по тялото й, наслаждавайки се на копринената й кожа, на нежните извивки, на плътните й гърди и плоския стомах, на прекрасните й бедра и на сладостта между тях. Наблюдаваше със задоволство как силната му, загоряла ръка гали бялата й, нежна кожа.
Обичаше да я вкусва. И сега се наслади на топлата сладост на устните й и още по-дълбоко, докато езикът му правеше любов с нейния. Харесваше аромата на мляко и рози от гърдите й, дълго ги обсипва с ласки, докато ръцете й безпомощно мачкаха одеялото, а бедрата й подканящо се повдигаха към него.
Стомахът й бе студен под устните и гладък като коприна. Малкият й пъп сякаш викаше за ласки и той нежно го обиколи с език. Маделин прокара ръце през косата му и силно притисна главата му, когато той разтвори краката и се настани между тях.
Дишането й бе много учестено и тя се мяташе, опъната като струна. Той държеше бедрата й и не спря, докато тя не извика, когато вълната на екстаза я заля.
Маделин се чувстваше напълно безсилна, много по-изтощена от преди. Лежеше неподвижно, когато той коленичи между краката й, свали дрехите си и ги захвърли настрани. Тя нямаше сили да отвори очи, когато той проникна в нея и започна бавно да се движи. Както всеки път, и сега тя се изуми от насладата, която изпитваше.
Рийс лежеше върху нея с цялата си тежест. Нямаше нищо кавалерско в любенето му — единствено го водеше нуждата да проникне все по-дълбоко в нея и да я обгърне толкова плътно, че всяка частица от тялото й да е негова собственост. Рийс често обичаше да доминира в секса, но тя бе достатъчно силна, за да му е равна. Този път обаче бе различен — той бе изпълнен с глад, който трябваше да бъде задоволен. Макар да внимаваше да не я нарани, тя нищо не можеше да направи, освен да лежи, да го приеме и да се остави на страстта, бушуваща в тялото й.