— И смяташ ли, че като ме поставиш пред свършен факт, ще променя решението си?
Маделин се молеше той да престане да й говори с този тих глас. Когато Рийс се ядосаше, той викаше яростно и тя знаеше как да се справи с него. Това обаче бе нещо съвсем ново.
Той повдигна глава и Маделин потрепери. Очите му бяха като зелени, ледени кристали.
— Отговори ми.
Тя стоеше напълно неподвижно.
— Не, не смятах, че нещо може да промени решението ти, затова го направих тайно от теб.
— Права си била. Нищо не може да промени решението ми. По-скоро ще те видя в ада, отколкото да получиш и част от ранчото.
— Не искам да получа нищо от ранчото. Никога не съм го искала.
— Не мога да отрека, че невероятно изигра ролята си, Мади. Никога не се оплакваше, правеше се на идеалната съпруга. Стигна дотам, че дори се престори на влюбена в мен.
— Но аз наистина те обичам. — Маделин направи крачка напред и протегна ръце. — Чуй ме…
Изведнъж гневът му избухна и той запрати документите на пода.
— Това е мнението ми за твоята „любов“ — през стиснати зъби процеди той. — Ако си смятала, че да направиш нещо с ясното съзнание, че аз няма да го приема, е израз на любов, значи изобщо нямаш представа какво значи да обичаш някого.
— Не исках да изгубиш ранчото…
— И затова просто се погрижи сама. Всеки бракоразводен съд сега ще те приеме за съсобственик. Ще решат, че аз съм те накарал да вложиш наследството си и предбрачният договор няма да има никаква стойност. По дяволите, та защо трябва да получиш по-малко от Ейприл? Вярно, че не е печелившо ранчо, но пък земята струва дяволски много.
— Аз не искам да се развеждам, дори не съм помисляла за това — отчаяно изрече тя. — Исках ранчото да остане твое. Така поне имаш възможност да го възстановиш, ако просто приемеш.
— Да, защото ако му се качи цената, и ти ще получиш повече — саркастично отвърна той.
— За последен път ти казвам — не искам да се развеждам с теб.
Рийс се пресегна и с отвратително закачлив жест я ощипа по брадичката.
— Може обаче и да се сдобиеш с такъв, защото аз със сигурност не искам съпруга, която е способна да ми забие нож в гърба. И без това се колебаех и трябваше да послушам интуицията си, само че бях загорял като шестнайсет годишен младеж след първия му път на задната седалка. Ейприл беше кучка, но ти си още по-голяма, Мади, защото се преструваше, че точно това искаш и тук ти харесва. След което заби острието между ребрата ми толкова нежно, че дори сам не го видях.
— Наистина това искам.
Мадедин бе пребледняла, а очите й потъмняха.
— Е, ти обаче не си това, което аз искам. Ставаш за леглото, но не притежаваш качествата да бъдеш съпруга в ранчо — жестоко отвърна той.
— Рийс Дънкан, ако се опитваш да ме предизвикаш и да си тръгна, добре се справяш — с треперещ глас го предупреди Маделин.
Той повдигна вежди и с ледено любезен тон попита:
— Къде искаш да отидеш? С удоволствие ще те закарам.
— Ако слезеш от планината на гордостта си, ще видиш колко грешиш. Не искам да ти взема ранчото! Искам да живея и да отгледам децата ни тук. Ти и аз не сме единствените, замесени в проблема. Аз нося твоето бебе, а това е неговото наследство.
Погледът му изведнъж се промени, когато тя спомена бебето, и той плъзна очи по крехкото й тяло.
— Като се замисля, никъде няма да ходиш. Ще останеш тук, докато бебето се роди. А след това и пет пари не давам къде ще вървиш, но моето дете ще остане при мен.
Изведнъж я изпълни студенина, която измести обидата и гнева, натрупвани след всяка негова дума. Разбирането й стигна предела си. Съчувствието вече се изчерпа. Той не я обичаше и не вярваше в нейната любов — тогава що за брак бе техният? Съставен от огледала, лунна светлина и крепен от секса. Тя го погледна с невиждащ поглед. По-късно щеше да се появи болката, но не и сега. Съвсем бавно Маделин изрече:
— Когато се успокоиш, ще съжаляваш за тези думи.
— Единственото, за което съжалявам, е че се ожених за теб.
Рийс взе чантата й и я отвори.
— Какво търсиш?
Маделин не направи опит да си я върне обратно. Всеки опит физически да го победи щеше да завърши в негова полза.
Той извади ключовете от колата.
— Това търся. — Пусна чантата й, а ключовете прибра в джоба си. — Както ти казах, няма да ходиш никъде, докато носиш моето дете. Единственото движение, което ти разрешавам е, да се изнесеш от леглото ми. Има три спални, избери си една и си дръж задника там.
Той напусна стаята, като положи усилия да не я докосне, когато мина покрай нея. Маделин се отпусна на леглото с чувството, че коленете й са меки като макарони. Едва дишаше, а пред очите й святкаха черни кръгове. Стана й студено и започна да трепери.