Когато приключи с речта, Рийс вече викаше и я гледаше така, сякаш мразеше дори присъствието й там.
Маделин не издаде никаква емоция, нито пък помръдна.
— Ако съм искала това, можех да изплатя ипотеката много по-рано.
Думите й попаднаха в целта — забеляза го в погледа му. Можеше да продължи с аргументите, но се възпря. Даде му повод за размисъл. И още щеше да му дава, преди да всичко да приключи.
Рийс излетя от къщата, като все пак остави ключовете от колата. Тя ги взе и ги подметна в ръка, докато се изкачваше към спалнята, където вече бе опаковала част от багажа си. През двете нощи, които прекара сама, на спокойствие бе обмислила какво да прави и къде да отиде. Рийс вероятно очакваше тя да замине за Ню Йорк, след като вече имаше право да претендира за част от ранчото, но тя изобщо не възнамеряваше да постъпи така. За да го научи на урока, от който се нуждаеше, Маделин трябваше да е наблизо.
Напълно в негов стил бе да си намери работа близо до къщата, в случай че тя се опита да избяга, което не стана. Маделин изпита огромно удоволствие, когато той се върна за обяд, след като й бе казал, че няма да се прибере преди вечеря. Тъй като не бе приготвила нищо за ядене, сега опече сандвичи, сервира му ги и продължи със заниманието си, а именно — да почисти фурната.
— Ти няма ли да обядваш? — попита той.
— Вече ядох.
Няколко минути по-късно, той отново се обади:
— Безопасно ли е да правиш това?
— Не е тежка работа.
Хладният й тон обезкуражи желанието му за разговор. Този път Маделин нямаше да го улесни. Два пъти му заяви, че няма да плаща за греховете на Ейприл, но явно думите й не бяха стигнали до съзнанието му. Сега бе време да му го докаже.
Когато Рийс отново излезе, тя изчака половин час и занесе куфара си до колата. Нямаше да избяга на далеч и на него щеше да му отнеме най-много няколко дни, докато я открие. Тогава можеше да си прибере колата, така че не се чувстваше виновна за това. Освен това на нея не й трябваше. Очакваше, че ще се е върнала в ранчото преди следващия преглед при лекаря, но ако не станеше така, тогава щеше да го помоли и той да я закара. Планът й не включваше да избяга надалеч от него.
Над кафенето на Флорис имаше стая, която постоянно се даваше под наем, тъй като в Крук нямаше кой да я наеме. На нея щеше идеално да й свърши работа за момента. Маделин пристигна в Крук и паркира пред заведението. Идеята й не бе да се крие от Рийс — дори напротив, искаше той да знае точно къде се намира.
Влезе в кафенето, но зад бара нямаше никого.
— Флорис? Има ли някой?
— Изчакай малко — долетя киселия глас на Флорис откъм кухнята. След няколко минути тя се появи. — Кафе ли искаш или нещо за ядене?
— Искам да наема стаята отгоре.
Флорис замръзна на мястото си и впери поглед в Маделин.
— И защо ти е да го правиш?
— Защото ми трябва място, където да отседна за известно време.
— Горе в ранчото имаш голяма къща и голям мъж, който да те топли нощем. Ето това ти трябва!
— Това, което имам — бавно изрече Маделин, — е твърдоглав съпруг, който трябва да научи един хубав урок.
— Хм! Досега не съм срещнала мъж, който да не е твърдоглав.
— Освен това съм бременна.
— Той знае ли?
— Да.
— Знае ли къде си?
— Скоро ще разбере. Нямам намерение да се крия от него. Може би ще връхлети тук побеснял, но аз няма да се върна, докато той не проумее някои неща.
— Като например?
— Като например, че не съм първата му съпруга. Изиграла му е мръсен номер, но аз не съм виновна за това.
Флорис я изгледа от главата до петите, кимна и за първи път на киселата й физиономия се появи задоволство.
— Обичам, когато мъжете си получават заслуженото — измърмори тя и се обърна към кухнята. След това спря и отново погледна Маделин. — Имаш ли опит с приготвяне на дребни поръчки?
— Не. Имаш ли нужда от готвач?
— Нямаше да те питам, ако не беше така. Сега сама и готвя, и сервирам. Този нещастник Лънди побесня, когато му заявих, че яйцата му са като гумени и миналата седмица напусна.
Маделин обмисли предложението и реши, че й допада.
— Мога да приемам поръчките.
— Правила ли си го преди?
— Не, но през последните девет месеца се грижех за Рийс.
Флорис изръмжа.
— Предполагам, че това те прави достатъчно квалифицирана. Не ми изглежда на мъж, който лесно може да бъде задоволен. А добре ли си със здравето? Не искам по цяла ден да стоиш права, ако има някаква опасност за бебето.